Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

Отказвам да живея в дни, които са черно-бели. Искам цвят, емоция, свежест! Искам да усетя живота с всяка фибра на душата си, без да губя време - още днес и сега, тук... Защото, колкото и клиширано да звучи, животът е кратък и втори шанс нямаме. Не искам да позволя на ежедневието да ме погълне и да оцвети всичко около мен в сиво. Искам да забележа и да се порадвам на жълтия цвят на слънчогледовите поля; погледът ми да се къпе в пурпурните багри на залеза и мастиленото синьо на морето... Босите ми крака да усещат свежестта на утринната роса и парещия пясък на пустинята.

Искам да напиша истинска приказка ... приказката на моя живот. Искам детето в мен винаги да остане живо - онова дете, което е спонтанно, тича, скача и винаги забелязва вълшебното в света. Онова дете, в чиято ръка се раждат безброй сапунени мехури, толкова крехки и толкова красиви в краткотрайния си живот.

Искам да танцувам под звуците на лунната мелодия и на пътя на звездния прашец... Искам да пея, заедно със славея и да се сгуша в топлата прегръдка на природата... Да вдишвам кехлибарения цвят на лозята и да мечтая...

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

6 малки неща, които ме радват

Благодаря на Деница - На "ти" с парите за поканата да споделя 6 малки неща, които ме радват. Ето ги и тях:

1. Шоколад "Своге" - най - хубавият шоколад! Няма друг като него. Сещам се за миналото лято, когато за няколко месеца бях в Англия и бях откачила без "Своге". В магазина, откъдето пазарувах имаше сигурно поне 30 различни вида шоколад, но - НЕ! Аз си исках моя български шоколад "Своге" - млечен, с лешници, с лешници и стафиди, черен, черен с лешници...

2. Слънчогледови поля - имам усещането, че това е цветето, което винаги е усмихнато; че слънцето за него изгрява всяка сутрин, за да го гали с лъчите си и да остави целувката си по листата му. Разпръснати по хоризонта, достигащи до там, докъдето ти достига погледа, тези поля са ме оставяли винаги без дъх и без думи.

3. Хубава книга - обичам книгите! Откакто се помня чета и макар в последно време компютърът да ми "изяжда" по-голямата част от времето, понякога си открадвам няколко безценни часа с книга в ръка. Сещам се, преди време, когато живеех на общежитие, как излизах на разходка в "Света гора" (живея във Велико Търново), сядах на една пейка и така прекарвах в четене дълги часове. И всяка книга си имаше отделна пейка. До ден днешен си спомням на коя пейка препрочетох "Дядо Горио" на Балзак и се разплаках, като малко дете; на коя пейка - "Парижката Света Богородица", "Червено и черно" , "Жерминал" и т.н. и т.н.

4. Дъждовно време и хубав филм - "Няма нищо по-хубаво от лошото време", са казали хората. Когато вън вали, а напоследък доста често се случва, какво по-хубаво от това да изгледаш някой хубав филм. А дъждецът нека си ръми и "тананика" по перваза ми... :)

5. Щастливите хора - щастливите хора ме правят щастлива! Човек се "заразява" от усмивката им. Тези хора са в състояние да "предизвикат" цяла пандемия ... на щастие и радост у другите.

6. Разходките сред природата - това ме изпълва с много красиви емоции. Обичам дългите разходки, особено рано сутрин или привечер; след дъжд, когато всичко ухае толкова странно и хубаво, когато дъждът измива листата и всичко в природата се изпълва с онази феерична магия, която ни радва и ни кара да се усмихнем.

Малките неща придават на "ястието" Живот неповторим вкус и аромат, затова насладете им се! :)

Предавам щафетата на Чуденка, Златина, Бисер, Кремена .

Кътче от рая

Лятото се усеща във въздуха. Вече ми мирише на море, планина, почивка. Иска ми се да хвана пътя за някъде и да отпраша... всъщност вече го направих. :) Мястото бе Хотница, по-точно Хотнишката екопътека и Хотнишкият водопад, който е висок 30 м. . Прекрасната гледка, която се открива трудно може да се опише и всички снимки бледнеят пред истинската красота на това мястото.

Още в самото начало на екопътеката ще се натъкнете на обширна хубава поляна - идеално място за пикник - и на големия вир с водопада. Мога часове наред да стоя там и да наблюдавам спускащите се водни струи. Това място е опияняващо. Хармония, красота и любов - всичко на едно място.

Колкото по-нагоре се изкачвате по пътеката, толкова по-красиви хоризонти се отварят пред погледа Ви. Човек има чувството, че безбройните дървета, храсти и цветя никнат направо от скалите.

По-натам, пътят продължава по красива горичка и многобройни дървени мостчета - това е кътче от рая. Ако искате истински да се порадвате на реката, зеленината и всичко останало, седнете на някое от тези мостчета. Ще бъдете свидетел на вълшебния танц на водните кончета, които пърхат наляво-надясно.

Също така е възможно да се натъкнете на едно скачащо от радост момиче (моя милост :) ) .

И не на последно място, пътят до там и обратно в момента е прекрасен. Навсякъде има цъфнали слънчогледи ... докъдето Ви стигне погледа. Все едно са едни усмихнати личица, които Ви поздравяват с "Добре дошли в кътчето рай!"

Приятно изкарване! :)

Започни от себе си

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Започни от себе си - промяната е в теб. И... "бъди промяната, която искаш да видиш в света".

Ден без интернет

Вчера беше ден без интернет. Не съм включвала компютъра си, дори за 5 минути.:) Имах цял ден за себе си - без разните пощи, Skype, Svejo и всякакви други сайтове. Това беше глътка въздух. Усетих неделята с цялата й свежест и красота.

Първо бяхме на пикник, после чоплехме семки - не бях го правила от гимназията насам, сигурно. Денят продължи с разходка до парка с книга в ръка. Четенето от книжно тяло много повече ми харесва, отколкото от електронните такива. Няма как да не Ви е направило впечатление особеният аромат на хартиените книги... Аз го обожавам! Вярно е, че при електронните книги не се налага да мъкваш наляво-надясно някакви тухли, особено ако си на път, но емоцията е съвсем друга.

Вчера, на пръв поглед беше най-обикновен ден, най-обикновена неделя, но за мен беше най-хубавата от много време насам. Разбрах за себе си, че в последно време "се забивам" много повече пред компютъра и естествено това не ми се отразява чак толкова добре. Свежото не се крие само в Svejo.net, има го и сред природата, в криволичещите улици на града, в горещината на лятото и в усмивката на хлапето, ближещо фунийка сладолед.

Пощите, Skype'а, Facebook' а и всякакви други такива "екстри", могат по-често да се заменят с кафе с приятели и много хубави емоции.

Интернет колкото дава, толкова и взима - понякога, даже повече взима, отколкото дава. И затова съм решила да не се "забивам" пред "кутията", защото животът, който кипи навън е много по-хубав и може да ни даде безброй приятни мигове.

Забавлявайте се и усетете лятото с всяка фибра на тялото и душата си! Успех! :)

P.S. И определено не искам да бъда като този пич на картинката.

Над дъгата...

НАД ДЪГАТА

Някъде отгоре над дъгата
там, високо нейде в небесата
казват, съществувала страната,
за която пеят на децата.

Някъде отгоре над дъгата
толкова са сини небесата,
че каквото и да пожелаеш
там мечтите сбъдват се накрая.

Някой ден ще видя падаща звезда в небето
и ще се събудя там, където
облаците са далеч зад мене.
Дето се топят като бонбони всичките проблеми,
някъде далеч над сивите комини,
там е мястото, където ще ме има.

Някъде отгоре над дъгата
сини птици пърхат в небесата.
Сини птици реят се на воля.
Но защо, защо и аз не мога?!

Ако малки сини птички са щастливи
над дъгата пърхайки на воля,
то защо, защо и аз не мога?!

Превод:Harlequin

Слушайки тази песен, в главата ми винаги нахлуват "бонбонени" спомени от детството ми - толкова сладки, изпълнени с надежди и много мечти. Сещам се за летните вечери, когато не се прибирахме вкъщи до късните часове, защото играехме на криеница, гонехме светулките и наблюдавахме звездите. Жабите от близката река "изнасяха" своя концерт, заедно с щурците - толкова сладки и мелодични бяха песните им... Още усещам и онзи особен аромат във въздуха - смесица от най-различни аромати на цветя. Сещам се също и за дните, когато се катерехме по дърветата, за да си наберем круши и най-различни други плодове. Бяхме деца... гонехме вятъра, радваха ни пухкавите облачета; дъждът, който се изсипваше като из ведро толкова неочаквано и толкова неочавано спираше и се появяваше дъгата с цялото си величие и красота...
Ех, сладки са спомените от детството - "бонбонени" са, изпълнени са с ухание на лайков цвят, със слънчогледови усмивки и много, много мечти...

Никополис ад Иструм

На 18 км. от Велико Търново, по посока Русе, се намира древноримският град Никополис ад Иструм. Градът е построен от император Траян по случай победата на римските завоеватели над даките, които живеели на север от Дунав през II век. Затова бил наречен "Никополис ад Иструм" - "Град на победата към Дунав".

Основата на градоустройствения план са двете главни улици: Кардо максимус (в посока север-юг) и Декуманус максимус (изток-запад). На тях са успоредни останалите улици. Улиците са постлани с големи варовикови плочи. По тяхната повърхност се виждат издълбаните коловози на колесниците и колите. В средата под каменната настилка има зидан канал за нечисти води, който има естествен наклон на терена. За почистването на тинята са предвидени каменни правоъгълни шахти, които при нужда се вдигат. Отстрани на канала и по-плитко минава глиненият водопровод за питейна вода. Освен този зидан акведукт, имало е и други глинени водопроводи и каменни кладенци. Водоснабдяването и хигиената са били на високо ниво.

Градският площад под открито небе е бил в централната част на града. Бил е заобиколен с монументална внушителна варовикова колонада около четирите страни, високи около 10 метра. При тържества и зрелища народът седял на варовиковите седалки. Този градски площад представлявал своеобразна галерия от прочути произведения на бронзовата пластика. Тези произведения на изкуството били изработвани от местните скулптори.

В източнта и южната част на градския площад са се намирали пазарите, откъдето гражданите са купували необходимите им стоки и предмети.

В северната част на площада е имало просторна покрита зала - гражданската базилика, в която търговците водели деловите си разговори, предпазени от лошо време. Базиликата обикновено е заемала най-топлото място на градския площад (в случая южната част).

В западната част са се намирали различни обществени сгради, свързани с градския живот. Тук се е издигала постройката на Градския съвет (булевтерионът), в която заседавали градските съветници (булевти), чийто брой бил около 80-100 души. Те произхождали от местната заможна аристокрация.

Начело на градското управление стояла колегия от висши сановници (архонти), между които се намирал първият архонт. Останалите архонти се занимавали с реда в града, с раздаването на правосъдие и други неотложни задачи.

В южната част е бил разположен малък покрит театър за 350-400 души, наречен "одеон", предназначен за музикални, мимически и други представления, както и за лекции на оратори, философи и общественици.

Населението на Николопис ад Иструм е било смесено: италийци, траки и др. Срещат се имена на различни хора на умствения и физическия труд: лекари, каменоделци, ковачи, зидари, дърводелци и др. По време на разкопките се откриват различни произведения на художествените занаяти, оръдия на труда, множество глинени съдове, изработени в керамичните работилници или внесени отвън. Съгласно тогавашните разпоредби тухларниците се намирали само навън от града, за да не замърсяват въздуха.

В продължение на един век Никополис ад Иструм секъл 900 типа собствени бронзови монети, върху лицевата страна на които се вижда релефната глава на тогавашния император, а на задната страна: обществени сгради и различни божества.

Градът бил заграден с каменна крепостна стена, снабдена с 4 порти и множество потерни (тесни врати), кули и стълби. Върху монетите са изобразени някои от тях.

Навън от крепостните стени се простирали вилите на градската аристокрация, както и некрополът (гробището).

Градът бил окончателно разрушен от аварите и славяните в края на VI век.

Ако не сте били в Рим, а искате, просто отидете в Никополис ад Иструм. Този град за мен е "Българският Рим". Докоснете се до величието и необикновената красота на този древноримски град! Заслужава си!