Защото те има...

Километрите бягат под гумите на автобуса, а в далечината Стара планина се е сгушила в своето спокойствие. Ноздрите ми са се напоили с твоя аромат. Погледът ми се губи в безкрая на пролетната зеленина, с която се сливат и мислите ми...

Мисля за теб, а мартенските слънчеви лъчи нежно галят косите ми, които ти така жадно обичаш да целуваш...

Наблюдавам върховете на дърветата - така изящни и грациозни, устремени към своята синева и сякаш прегърнали вечността. И в този момент, усмивката ти пак изплува пред очите ми. В ушите ми проехтява смеха ти, който така обожавам...

Знаеш ли, попивам единствено нежност и любов от теб?! И когато притихна на рамото ти, усещайки топлината ти, чувствам как сърцето ми бие лудо. Уютът под пианото придобива своята съвършеност, защото те има и защото ме има.

Честит рожден ден, скъпи!

Откраднах теб от теб

Откраднах теб от теб

за една песен време,

казах на бляна си да те рисува

с цялата ти нежност и поезия.

И блянът, послушен мой роб,

те извая от пролетните ветрове,

от слънчевите петна по очите ми,

от канеления аромат на дните ми...

Затова си толкова желан -

като аромата на какао в студен зимен сън,

като летния, окъпан в бури огън,

като едничката магия в ръцете на дете...

Откраднах теб от теб,

не за да те имам,

а за да НИ има.

Няма да те върна.