Tuesday 30 December 2008

Обич

Идва знойно лято. Красиво. Запомнящо се. Със своето топло море и замечтани песъчинки. Любовни стихове чайките редят. Любовта се носи във въздуха. Ухае на жега. Пареща жега. Чувствителна жега. Истинска. И пак е красиво...
После идва есента... със своята меланхолия. От много далечни места, от непознати страни, вятърът ни довява облаци с аромат на лайка. Идват и си отиват тъй бързо, както слънчевите лъчи, галещи косите ми. Пея за истинската любов, въпреки многото тунели в мен; въпреки войните, които водя със себе си; въпреки реките, бушуващи в мен - тези, които не знам къде се вливат. Вярвам в Нея! Без да задавам излишни въпроси, без да се съмнявам, без да чакам. Защото имам птички, които изпълват деня и нощта ми с омайни песни.
После настъпва зима. Красива зима! Снежна. Пухкава. Бяла. Със своите хиляди снежинки и топли сърца. Истински. Влюбени! Всяко късче лед рисува сребърни мечти. Чертае нови хоризонти. Открива нови светове... Пред всички нас. Но отминава бързо и настъпва Тя: любимата ми пролет - със своите влюбени врабчета. Нов живот се ражда. Всяка тревичка, всяка рекичка, всяко цвете ухае на пролет, ... на люляк, ... на любов. Носи ни порция сладко щастие. Истинско. Цветно. С много теменужки. Със своя южняк идва тя, довяващ ни много нови мечти. Осъществими. Всичко ухае на обич и е обич. Някъде, някой, незнайно защо, незнайно колко и незнайно кого... обича! Просто ОБИЧА...

Лесни крачки към щастието

За да се чувстваме физически здрави, трябва и душевно да се чувстваме добре. Наскоро, група британски учени са съставили програма, която може да подобри настроението ни и да ни накара да се чувстваме по-щастливи.
Основните предпоставки, които влияят на душевното ни състояние са простички и всеки един от нас лесно може да ги изпълни:
* Трябва да общуваме повече с близки и роднини;
* Да поддържаме добри отношения с колегите в работата;
* Да спортуваме;
* Да отделяме време за любимите си занимания;
* Да сме любознателни - всеки ден да научаваме по нещо ново, независимо колко дребничко ни се струва то;
* Да бъдем отзивчиви;
* И не на последно място - да забелязваме красивото около нас.
От нас зависи колко розов или сив ще е светът и от никой друг. Усмихнете му се широко, за да Ви се усмихне и той! :)
Бъдете щастливи!

Monday 29 December 2008

Schnuffels Weihnachtslied - VOLLE LÄNGE



Поздравявам всички Вас с тази сладка песничка! :)

Friday 26 December 2008

Пожелавам ти...

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл!

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече!


Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив!


Пожелавам ти да получиш достатъчно усмивки, за да не забележиш намръщените лица!

Пожелавам ти да повярваш в любовта от пръв поглед!

Пожелавам ти да получаваш и да даваш достатъчно нежност!

Пожелавам ти всеки ден да можеш да помогнеш на някого!
Пожелавам ти много прегръдки и любов!

И много слънчев път към цялата красота на Земята...

Thursday 25 December 2008

Тестовете на живота

Вървя по прашните познати улици и наблюдавам хората. Всички са различни! Едни ми се усмихват, други ме гледат намръщено, трети - сърдито, тъжно... Виждам едно дете. Гледа ме с най-топлите сини очички на земята. Но защо някои хора са нещастни?

Всъщност е много простичко: част от тях не са се справили с тестовете на живота - най-трудните, най-много на брой тестове може би. Тестове, които трябва да ги решаваме всеки Божи ден. Тук няма оценка - има само щастие и нещастие. Тук не знаеш предварително въпросите, не знаеш отговорите...Няма кой да ти покаже пътя до верния отговор, освен сърцето. Твоето сърце! То те води. Разкъсва мрака в душата ти! Изгрява слънце, осветлява пътя, който трябва да извървиш, за да стигнеш до правилния отговор. Но защо понякога не му вярваш? Нима имаш съмнения? Защо се луташ в търсене на истината, знаейки дълбоко в себе си, че именно сърцето ти е голямата истина. Правилният отговор! Щастието е там, където е сърцето ти.

Животът е най-големият тест! Ти избираш кой отговор да посочиш. За мен има само две алтернативи - да бъдеш щастлив или не?! От теб зависи! Не ми казвай, че не можеш! Щастието можеш да го откриеш навсякъде: в погледа на чайката, в морския бриз, в усмивката на слънцето, в аромата на цветята... Щастието се крие зад всеки ъгъл. Можеш да го откриеш в невинните детски очи; по небосклона с хилядите звезди; можеш да го откриеш дълбоко в сърцето си! Надзърни палитрата с цветове през някое облаче и щастието се крие там. Освободи душата си - пусни я на воля! Догони вятъра! Обичай! Бъди себе си! Това е правилният отговор и не греша! Знам го! Сърцето ми подсказва, че е така, а то никога не ме е лъгало. Сърцето е истинският пътеводител към щастието.

Не си трови душата със злоба, омраза - те ще те хвърлят в една безкрайна мъгла и там ще се изгубиш. Ще загубиш себе си; ще загубиш душата и сърцето си. Не позволявай! Животът е прекалено кратък, за да се изгубиш. Загради отговор Щастие. Разчупи леда в душата си; посей милиони слънчогледи, които да поникнат за секунди и да разпръснат наоколо любов и светлина. Захвърли малко звезден прах, като някоя вълшебна фея и тогава ще си открил точният път към точния отговор.

Не се страхувай - изхвърли боклуците от душата си, те ти тежат, мъчат те. Усмихни ми се! Подари ми тази своя усмивка. Замени тази пуста виелица, този мраз и хлад в душата си с цветна пролет. Наблюдавай цветята; заслушай се в песента на птичките - толкова много любов има там. Бъди раздавач на щастие, топлина и обич. Моля те, не бъди цвете без аромат, смях без звук, искра без блясък, живот без въздух, музика без ноти, слънце без небе...

Колкото и много да са на брой тестовете на живота, колкото и разнолики да изглеждат те, в крайна сметка сами се убеждаваме в това, че заставаме на един и същ кръстопът и се чудим кой път да изберем - пътят към щастието или пътят към нещастието. Това е въпросът: кой път? Аз не мога да ти кажа точно кой - послушай сърцето си, то е най-верният ти пътеводител. Единствено и само то знае отговора и никой друг!

Saturday 20 December 2008

Весела Коледа!




Пожелавам Ви много здраве, щастие и сбъднати мечти! Весели празници! :)

А ти, в кой период се намираш?

1. Новоназначен...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш Стиви Уондър.
(Това е първият ти ден на работа и всичко ти изглежда чудесно!)

2. След три месеца...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш HOUSE.
(Толкова си зает, че не знаеш дали идваш на работа или си заминаваш).

3. След шест месеца...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш Heavy Metal.
(Денят ти започва в 08.00 ч. и приключва в 20.00 ч.).

4. След девет месеца...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш Hip-hop.
(Надебелял си, заради стреса и имаш запек).

5. След една година...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш GANGSTA RAP.
(Имаш главоболие, забравил си за значението на израза „приятен ден”, чувстваш се сякаш току-що си паднал от леглото и живееш само от кофеин).

6. Накрая, след втората година...

www.totalleh.com - click to visit

Слушаш Techno.
И си станал малко...... мноооооого луд!

Thursday 18 December 2008

"Бих поливал със сълзите си розите...". Прощално писмо

Прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес:

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш."


Живейте "тук и сега" - в настоящето, защото то е всичко, което имаме!

Wednesday 17 December 2008

Сонет

/Уилям Шекспир/

Tuesday 16 December 2008

Be happy!

Децата пишат писмо до Бог


Това е заглавието на книгата на латвийския писател Михаил Димов. Писателят е провел изследване сред деца в началните училища , като помолил учителите да зададат три въпроса за Бог на възпитаниците си. Едни от децата не са знаели нищо за Бог, втори само са се досещали, а трети са имали някакви познания. Ето какво са писали една част от децата :

Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето? Женя, 2. клас

Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли? Петя, 4. клас

Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми защо хората не Те виждат?Юра, 2. клас

Кой духа вятъра? Алик, 1. клас

Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи? Надя, 3. клас

Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле? Радик, 4. клас

А Ти обслужваш ли и другите страни? Толик, 3. клас

Е, добре де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави? Олег, 3. клас

А Ти какво образование имаш? Зайга, 2. клас

Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират? Сеня, 1. клас

Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете? Нина, 2. клас

А в детството си Ти биеше ли се с децата, или беше кротичък? Костя, 2. клас

Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?Зоя, 3. клас

Може ли да не умирам, а? Юля, 1. клас

А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е? Толик, 2. клас

Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин? Ася, 2. клас

Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли? Ляля, 1. клас

От кой момент може да се смята човекът за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка? Марик, 3. клас

Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото? Альоша, 1. клас

Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача? Наташа, 2. клас

Какво значи това: всичко е по Божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната? Марат, 2. клас

Всички казват, че в 2-хилядната година ще дойде краят на света. А какво ще стане после? Максим, 3. клас

На колко години си, Господи? Валя, 2. клас

Ти би ли искал да си от нашите? Сьома, 3. клас

Харесва ли Ти това, което става на Земята? Андрей, 4. клас

Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина? Галя, 3. клас

Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте? Игор, 4. клас

Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?Гриша, 4. клас

Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той? Стела, 2. клас

А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи? Валери, 2. клас

Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща? Рита, 3. клас

Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат? Андрей, 4. клас

Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек? Владик, 4. клас

Ти имаш ли ум, или целият се състоиш от душа? Женя, 3. клас

Нали първи са започнали да раждат мъжете - спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените? Зоя, 4. клас

Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое? Руслан, 1. клас

От какво същество се е появила котката? Лена, 3. клас

Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят? Катя, 2. клас

Добре ли Ти е там? Артьом, 1. клас

За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли? Петя, 1. клас

Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал? Оля, 3. клас

Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли? Ира, 2. клас

Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли? Миша, 3. клас

Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг? Стасик, 2. клас

Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната? Сергей, 3. клас

Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не? Алик, 2. клас

А Твоите ангели ходят ли на училище? Вася, 1. клас

Ти с колко години си по-голям от Земята? Рая, 1. клас

А на другите планети Ти ядосан ли си? Андрей, 2. клас

Защо светът е кръгъл? Олег, 2. клас

Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв? Вася, 2. клас

Господи, има ли те изобщо? Александър, 2. клас

Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?Зина, 3. клас

А мен има ли ме в действителност? Люба, 3. клас

Защо се страхуваш да се покажеш на хората? Нема, 4. клас

Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно? Алла, 4. клас

А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона? Робърт, 3. клас

Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци? Надя, 2. клас

Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли? Гарик, 3. клас

Ти защо си такъв - отначало си лош, а на другия ден - прекрасен? Оля, 2. клас

Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли? Рита, 2. клас

Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не? Света, 3. клас

Дядо Боже, а какво е имало зад мен? Алик, 1. клас

Кога е започнала любовта на Земята? Катя, 4. клас

Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка? Арвид, 3. клас

Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу? Ваня, 1. клас

А Ти как си се появил на света? Альоша, 1. клас

Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало? Настя, 1. клас

Може би мога да Ти помогна с нещо? Света, 2. клас

Кажи ми под секрет, обича ли ме някой? Анзор, 3. клас

Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря? Сергей, 4. клас

Ти откъде ни наблюдаваш? Руслан, 2. клас

Дядо Боже, аз колко ще живея? Оля, 1. клас

А в Библията всичко ли е истина? Вика, 3. клас

А Ти как различаваш женската душа от мъжката? Вова, 3. клас

А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите? Яна, 4. клас

Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове? Владик, 3. клас

Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората? Лада, 2. клас

Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви? Витя, 3. клас

Ти защо поиска да направиш Земята? Андрей, 4. клас

За какво ни следиш? Филип, 2. клас

Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова. Наташа, 4. клас

А Ти как стана всемогъщ? Ира, 1. клас

Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път? Олег, 3. клас

Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага? Роберт, 4. клас

Господи, хайде да бъдем приятели! Федя, 1. клас

На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли? Игор, 4. клас

Ти защо допускаш всичко на Земята? Адик, 4. клас

Ти какви оценки би ми поставил за живота? Аркадий, 2. клас

Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена? Алла, 3. клас

Ти ли пращаш бурята? Ася, 2. клас

Ти как сам виждаш всичко едновременно? Стасик, 2. клас

Ти си дал на хората болести за инжекциите ли? Ося, 2. клас

Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи? Лиза, 2. клас

Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе? Руслан, 2. клас

Къде отиват сенките? Тоня, 3. клас

Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?Марина, 4. клас

За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират? Костя, 2. клас

За какво съм нужен на планетата Земя? Олег, 2. клас

Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа? Андрей, 4. клас

И за чуждопланетяните ли ще има също край на света? Льова, 2. клас

Защо нашите рани зарастват, а твоите не? Денис, 4. клас

Кое е най-най-последното число в живота? Света, 4. клас

Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките? Валентин, 4. клас

Бих искал да знам какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък? Кирил, 4. клас

В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна? Рая, 3. клас

Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток. Андрей, 4. клас

Какво не ти харесва в нашия живот? Славик, 2. клас

На тебе харесва ли ти моя дядо? Елла, 2. клас

Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а? Гена, 3. клас

Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева. Ева, 3. клас

Ти защо си направил човека главен на Земята? Олег, 4. клас

А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички? Андрей, 3. клас

Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни? Сергей, 4. клас

Ти смееш ли се някога? Плачеш ли? Олга, 3. клас

А атеистите молят ли те за нещо? Ояр, 3. клас

А ние да не би да сме Твоите играчки? Саша, 2. клас

Защо човекът не се излюпва от яйцето? Тима, 2. клас

Все пак кой е създал човека - Ти или трудът? Рафик, 3. клас

Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не? Костя, 2. клас

Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевателства над мен? Глеб, 3. клас

Там, при Тебе, красиво ли е или не? Серьожа, 2. клас

Ти щастлив ли си? Евелина, 1. клас

На какъв език говорят душите? Рая, 4. клас

Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли, че ще ме има? Леня, 4. клас

Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли? Гога, 4. клас

Каква марка е твоята кола? Божествена? Кузя, 4. клас

Славата не Ти ли пречи да живееш? Вася, 3. клас

Колко са вярващите сред вярващите? Зоя, 4. клас

Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе? Игор, 3. клас

Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си? Толик, 2. клас

Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му? Саша, 4. клас

Как се става спомен? Миша, 4. клас

Ти си директор на времето ли? Нона, 2. клас

Аз много ли те излагам? Вова, 4. клас

Може ли понякога да ти се присънвам? Валера, 3. клас

Ти в какъв вид живееш? Ерик, 4. клас

Направи така, че лятото да дойде завинаги. Жора, 4. клас

Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути. Тоня, 2. клас

Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама. Вера, 1. клас

Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи. Никита, 2. клас

Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора, без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори, ако се случи да умирам. Ира, 4. клас

Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100. Валентин, 4. клас

Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити. Женя, 2. клас

Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира. Гарик, 2. клас

Моля те, направи живота по-прост. Павел, 4. клас

Покажи ми тихичко поне един ангел. Рая, 2. клас

Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче. Кира, 4. клас

Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях. Филип, 3. клас

Господи, аз искам да умра, без да ме боли. Таня, 4. клас

Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно. Вася, 2. клас

За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш. Алик, 4. клас

Изненадай ме, Господи. Артур, 3. клас

Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе. Вера, 3. клас

Изпари моите грехове. Толик, 3. клас

Хайде да се срещнем преди смъртта. Юра, 2. клас

Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага. Артур, 2. клас

Нека моят татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят. Женя, 1. клас

Покажи ме, моля те, на целия свят. Алла, 2. клас

Дай ми 1000000000000000000 долара. Ерик, 4. клас

Покажи ми как Ти ме обичаш. Ерна, 2. клас

Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица. Алена, 1. клас

Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят. Антон, 2. клас

В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва. Вовка, 2. клас

Вземи ме при себе си, в Русия. Павлик, 2. клас

Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко. Нина, 2. клас

Искам тиха и спокойна старост. Юра, 1. клас

Пусни, моля ти се, баба ми при мен за Нова година. Рая, 2. клас

Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес". Антон, 4. клас

Искам да имам крилца. Ивона, 1. клас

Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем. Павлик, 3. клас

Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това. Янис, 3. клас

Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти - в мене. Ляля, 2. клас

Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода. Олег, 2. клас

Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо. Алик, 1. клас

Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми. Моня, 4. клас

Дай ми лична молитва. Игор, 3. клас

Научи моите врагове да прощават на своите врагове. Гера, 4. клас

Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз? Робърт, 3. клас

Спасявай хората не от грехове, а от самота. Сергей, 3. клас

Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги:
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче. Марик, 4. клас

Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край. Ваня, 4. клас

Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих. Света, 2. клас

Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?! Сергей, 2. клас

Знаеш ли, откакто разбрах за Тебе, вече никога не преписвам. Ина, 2. клас

Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо... Ася, 2. клас

Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е? Наташа, 4. клас

Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон! Яша, 3. клас

А, Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро. Толик, 4. клас

Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супервиц за атеистите. Ще се пукнеш от смях! Степа, 3. клас

Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата, заради лошото поведение на родителите. Ария, 4, клас

Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена. Андрей, 3. клас

Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка. Веня, 2. клас

Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява. Роман, 2. клас

Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти. Ерна, 2. клас

Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит... Изя, 4. клас

Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре. Борис, 4. клас

Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак! Сеня, 3. клас

Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати това е от Бога, ако сте бедни това ви води към Бога. Зорик, 4. клас

Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата. Вова, 4. клас

Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора. Олег, 4. клас

Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване. Алина, 4. клас

Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно. Валя, 4. клас

Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш. Рудик, 4. клас

Защо трябва ние да страдаме заради непослушанието на Адам и Ева? Аркадий, 2. клас

Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има. Шурик, 2. клас

А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем. Женя, 4. клас

Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е, и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря. Едик, 3. клас

Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "За какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги... Х. 4. клас

Желая Ти всичко най-хубаво в живота. Степа, 1. клас

Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък. Миша, 2. клас

А аз нали всяка секундичка умирам? Паша, 1. клас

Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит. Соня, 2. клас

Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека. Галя, 4. клас

Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе! Андрей, 1. клас

Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него. Едик, 4. клас

На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват. Остап, 3. клас

Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа. Ернст, 4. клас

Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата. Славик, 3. клас

Ех, да имах Твоите възможности! Олег, 2. клас

Децата трябва да си имат свой Бог. Славно, добро Богченце. Саша, 3. клас

Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй! Вячеслав, 3. клас

Развод - това е погребение на семейството. Оля, 4. клас

Аз Тебе те уважавам, заради вярата ти в човека. Игор, 3. клас

Старците - това са уморени деца. Андрон, 4. клас

Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги. Аркадий, 3. клас

Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата. Андрей, 4. клас

Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират. Ева, 3. клас

Родителите - това е нашата болка. Владик, 1. клас

Толкова много искреност има в тези думи...

Sunday 14 December 2008

Съветите на Майка Тереза

"Най-хубавият ден - днешният."



"Най-голямата спънка - страхът."


"Най-лесното нещо - да се заблудиш."


"Най-голямата грешка - да паднеш духом."

"Най-хубавото развлечение - работата."


"Най-добрите учители - децата."

"Най-голямото щастие - да си полезен на другите."

"Най-добрата защита - усмивката."

"Най-доброто лекарство - оптимизмът."



"Най-мощната сила на света - вярата."


"Най-стимулиращият дар - надеждата."



"Единствената реалност - любовта."



Sunday 7 December 2008

Промени живота си!

Авторката на "Промени живота си" Луиз Хей е прочута с книгите си за самопознание и духовно усъвършенстване. В тази книга тя споделя, че любовта във всичките й форми и най-вече към самия себе си е единственото, което ни е необходимо, за да постигнем пълното богатство на живота.
Още във въведението на книгата си, тя пише: " Твърдение е всяка мисъл, която ни идва наум, и всяка дума, която изричаме. Тази книжка е изпълнена с положителни твърдения. Защо да не ги използваме, за да направим живота си пълноценен, за да го преобразим и превърнем във възхитително преживяване. Твърдението е като да засееш семе и непрекъснато да окопаваш и плевиш градината, за да отгледаш вкусни плодове. Ако подобно на градинаря се грижите за себе си и всеки ден от годината прочитате по едно или наведнъж по няколко положителни твърдения, ще направите и първата решителна крачка животът Ви днес да е по-добър и радостен, отколкото е бил през вчерашния ден. Което от своя страна значи, че ще придобиете властта и силата да контролирате мислите, а оттам и съдбата си."
Ето и някои от вдъхновяващите мисли, които тя споделя:
"* Избирам да се чувствам добре всеки ден. Всяка сутрин си напомням, че моят избор е да се чувствам и да изглеждам добре. Това е нова нагласа, която трядва да възпитавам у себе си.
* Сега приемам и оценявам богатството на живота, което мъдростта на вселената ми предлага.
* Харесвам всичко, което правя. Аз съм ценен човек точно с това, което всъщност съм.
* Стремя се колкото може повече творчески да изразявам себе си и творчески да гледам на живота.
* Способността да създавам добро в моя живот е безгранична.
* Моите радостни мисли създават моя радостен свят.
* Океанът на живота прелива от изобилие. Златните възможности са навсякъде край мен.
* Обичам живота! Радвам се, че живея!
* Всички сме едно семейство и Земята е нашият дом.
* Излъчвам здраве, щастие, успех и душевен мир.
* Хората в моя живот са отражения на самата мен. Моят свят е безопасен и дружелюбен.
*Изразявам благодарност за всичко, което ми се предоставя с любов.
* Изживявам живота като възторжен танц.
* Аз съм добре организиран човек. Животът ми е прост и лек.
* Днес е нов ден и аз съм нов човек.
* Радвам се на това, което имам, и знам, че пред мен винаги им свежи, нови преживявания.
* Каквото и да се вдъхновя да правя, ще бъде успех.
* Днес е прекрасен ден. Избирам да го направя още по-прекрасен.
* Чувствам великолепна, динамична енергия. Аз съм активен и жизнен човек.
* Доставя ми радост да се грижа за себе си и за другите.
* Събуждам се за златните си възможности.
* Аз живея в съвършена хармония със слънцето, луната, вятъра, дъжда и земята и с всичко, което ме заобикаля.
* Обичам, ценя и с радост пазя детето, което живее в мен.
* Днес отделям време, за да се потопя в любовта и светлината на живота. Какъв великолепен ден!
* Чета книги, които обогатяват душата ми и дават храна на мисълта ми. Винаги има какво още да науча. "
Прочетете я книгата - великолепна е! :)

Monday 1 December 2008

Вярвам

Вярвам в Бога, дори и в най-трудните моменти.
Вярвам, че истината е някъде там.
Вярвам в себе си.
Вярвам в Слънцето, дори когато не свети.
Вярвам в звездите, осеяли нощното небе.
Вярвам в това, което ми нашепва вятърът.
Вярвам в надеждата.
Вярвам в усмивките на хората.
Вярвам в сълзите, проляти от щастие.
Вярвам в красотата на днешния ден.
Вярвам в живота.
Вярвам в любовта.
Вярвам в чистите, невинни детски очи.
Вярвам в приятелската прегръдка.
Вярвам, че всеки един от нас, дори и мъничко, ще успее да промени света към по-добро.
Аз вярвам...

Thursday 20 November 2008

Малките неща в живота

Животът е велик! И всяко нещо в него е велико, неповторимо... Ние, хората, понякога казваме на определени неща големи и малки. Аз ще ви говоря именно за вторите - за малките неща в живота и за техния смисъл.
Замислих се за тях още преди години по време на едно пътуване - на един билборд рекламираха нещо и отдолу пишеше: "Силата на малките неща". Замислих се сериозно за тяхната сила и открих, че именно те са ме правели щастлива в цялото ми съществувание до сега.
Веднъж майка ми ми беше изпратила няколко цветчета по сестра ми - те толкова бяха увехнали, защото бяха изминали 300 км. път с автобус. Но като ги получих нямаше по-щастлив човек от мен на земята!
Друг път, както си ходех по улицата, изведнъж отнякъде долетя един голям балон. Хванах го и му се радвах, но точно в този момент видях едно малко момиченце и реших, че тя повече ще му се радва и й подарих балона. Бях права - тя ми се усмихна широко и това беше най-щастливият ми момент за този ден.
Работила съм като операторка в увеселителен парк на една детска люлка. Помня всички "пакостници", които ми се усмихваха, прегръщаха, целуваха... Най-голямата ми радост за цяло лято! За някои хора това не е кой знае какво... Но за мен е! Това е нещо велико - дете, същински ангел, да ти се радва и да ти се усмихва. Малко, но истинско!
Помня и когато моето дръвче си "показа" листенцата. Някои от Вас ще си кажат: "Някакво си дърво и някакви листенца, какво пък толкова?" Как какво пък? Ражда се един нов живот, радва хора - нима това е малко? На пръв поглед: ДА, но всъщност се случва нещо велико.
Прадядо ми е намерил вода на някакво много стръмно място и решил точно там да построи една чешма. Всички са били против това, защото си мислели, че е без смисъл. Според тях никой не минавал от толкова стръмно място и следователно нямало нужда от вода. Но той не се отказал: построил чешмата с помощта на един майстор и най-накрая седнали с него да обядват близо до чешмата, под сянката на едно дърво. Тъкмо майсторът го попитал какъв е смисълът да има чешма на това и от Бога забравено място, зачуруликала една малка птичка, кацнала и пийнала вода и тогава прадядо ми е казал: "Виждаш ли тази мъничка птичка колко беше жадна?! Ако я нямаше тази чешма, тя още дълго време щеше да се лута в търсене на няколко капки вода, а може би и нямаше да намери. Тази чешма вече си постигна целта, дори вече ни животни, ни хора да не пият от нея. Птичката може да е малка, може да е пила само няколко капки вода, но е живо същество като теб и мен и аз се радвам, че намери точно моята чешма и пи вода от нея. Сега и тя е щастлива, че вече не е жадна, и аз съм щастлив, защото успях да й помогна."
Мога да Ви изброя още толкова много "малки" неща, но страниците няма да ми стигнат. Оставям на Вас да допълните списъка и Ви пожелавам да се откъснете от забързаното ежедневие и да се радвате на малките неща от живота: на усмивката на детето на улицата, на цъфналото цвете, на работещата пчеличка, на това, което имате и на успехите си, колкото и малки да са те! Радвайте се на живота и точно тогава ще откриете, че и той Ви се радва! ОБИЧАЙТЕ!

Monday 17 November 2008

Подарък

Малкото момиче цели месеци събира пари. Баща й имаше рожден ден утре. Искаше да му купи най-хубавия подарък, но така и не се сещаше точно какво, как и откъде да го купи. И така, тръгна по главната улица, с монетките в джоба, които беше събрала. Обикаля, обикаля и нищо хубаво не можа да намери за тези пари. Отказа се. Прибра се вкъщи и отчаяно почна да мисли. Изведнъж усмивка грейна на хубавото й личице. Стана, отвори малкото си шкафче и от там извади една малка кутия. Почти цяла нощ не спа - занимавеше се тъй усърдно с украсата на кутията и подаръка, който щеше да сложи в нея. И така очакваният ден дойде. Момиченцето се събуди с усмивка, грабна кутията и отиде при баща си:

- Добро утро, тате! Честит рожден ден! Заповядай, този подарък е за теб.

Човекът взе кутията, отвори я с нетърпение, вълнуваше се, но ... остана разочарован. В кутията нямаше нищо. И дори сърдито каза на дъщеря си:- Ти шегуваш ли се с мен? В кутията няма нищо!

Малкото момиче едвам сдържаше сълзите си и изрече:

-Как да няма татко? Обиколих всички магазини, но така и не успях да намеря нещо, което да е толкова скъпо, че да те зарадва и да те накара да се чувстваш по-специален. Затова аз реших да ти подаря .... моите целувки и прегръдки. Цялата кутия е пълна с тях. Реших, че това е скъп подарък и че един ден, ако аз не съм до теб и ти липсвам, можеш да отвориш кутията и аз да те целуна, да те прегърна...

Бащата не знаеше какво да каже... Искаше да потъне вдън земя от срам. Взе малкото си ангелче в прегръдките си и му се извини. От този ден нататък никога не получи толкова скъп подарък. Минаха години, момиченцето "сви" свое гнездо и когато липсваше на баща си, той просто отваряше кутията и целувки обсипваха лицето му. Усещаше топлината и близостта на своето момиче.

Всички ние обичаме да получаваме подаръци - едни се радват на кола, други на диаманти, трети на букет цветя, други - на усмивка и т.н . Но не е ли най-ценен онзи подарък, който е подарен със сърце и душа?! Който е избран специално за теб?! От любов. А не по принуда ... защото примерно е празник и трябва да се подари нещо. Понякога една мила дума, една искрена усмивка, едно цвете, книга е много по-ценен подарък от всичките скъпи бижута, коли и дрешки на света. Хората са различни и се радват на различни неща, но най-истински са онези, които са успели да преодолеят материалната зависимост и успяват да се зарадват на малките подаръци.

И накрая искам да Ви подаря усмивката на слънчогледа, една топла прегръдка, разходка по дъгата, аромата на цветята и музиката на вятъра...

Отрова за душата...

Колко пъти сме пили от тази отрова - едни по-малко, други - повече, трети пък не са и опитвали... Става въпрос за омразата. В българския тълковен речник омразата е обяснена като чувство на силна вражда и зложелателство; ненавист. Едно нещо не ми е ясно ... защо го правим? Защо си тровим душите?

Толкова много пъти съм се сблъсквала с този проблем - мразели са ме за това, че съм туркиня без дори да се опитат да ме опознаят; за това, че винаги съм устоявала принципите си; за това, че съм си била Аз, а не някой друг и за какво ли още не. Дали аз съм го правела?! На моменти ми се е струвало, че мразя някого и че мога да го мразя, но това чувство не е продължавало повече от ден-два и съм много щастлива от факта, че не мога да мразя. Някои хора са ми просто безразлични, но не ги и мразя! Защо да нося такъв товар на гърба си? Защо да си убивам сърцето? Искам и да Ви дам пример от реалния живот:

Двама съученици са се скарали и от този ден нататък престанали да си говорят и са се мразели. Учителят им забелязал това и ги извикал при себе си. Заповядал им да си сложат в ученическите чанти по един килограм картофи. Учениците са го послушали, макар да не са разбрали за какво трябва да го направят. Минали дни и картофите взели да се развалят и миришели ужасно.

Двамата съученици са отишли при учителя и са казали: "Учителю, картофите, които ни накара да ги носим в чантите си вече се развалят и много ни тежат. А и миришат ужасно и затова всички ни отбягват. Искаме да не ги носим повече!" Учителят им се усмихнал и заявил : " Видяхте ли?! Това не е никак лесно! Вие се мразите, а това ви трови сърцето и всички бягат от Вас! Така, както вие искате да изхвърлите развалените картофи, защото за нищо добро няма да Ви послужат!"

Това е истинска история - може да бъде Ваша, моя и на всички нас, но е най-добре да е ничия. Омразата убива, наранява, погубва! Мили хора, моля Ви се недейте да се мразите, а се обичайте! Тогава животът Ви ще бъде много по-хубав! Всеки от нас носи дълбоко в сърцето си ония скрити перлички, които трябва да видят бял свят! Помогнете да ги освободим от оковите и ние да дадем нещо на света! Всеки, каквото може, но най-ценно ще е ако наистина успеете да се почувствате истински щастливи - това е най-важното!

Затова дайте да направим нещо - първо трябва да се променим ние самите. В нас е промяната! Недейте да казвате, че не е така! Както са казали: "Хората са като огледало, усмихваш им се и те ти се усмихват; мръщиш им се и те ти се мръщят!". Животът е прекалено кратък и трябва да се изживее пълноценно, а омразата, завистта, лъжата и всичко лошо въобще ни пречат да го направим! Желанието ми е да купим еднопосочен билет за "гадостите" и да ги изпратим на една много дълга екскурзия - толкова дълга, че да се изгубят и НИКОГА повече да не се върнат! Аз вярвам, че заедно го можем! Помогнете ми!

Sunday 16 November 2008

Щастието

Щастието не се купува на килограм, а се отглежда - така, както се отглеждат любимите цветя. Иска се страст, обич...
Всички ние сме различни - мислим различно, имаме различни хобита, различна работа, но едно ни свързва - всички НИЕ искаме да бъдем щастливи. А точно сега му е времето! Днес! Тук и сега! Трудности винаги има и ако изчакаме да отминат, за да бъдем щастливи, това време никога няма да дойде. По-добре да приемем нещата такива, каквито са и да бъдем щастливи още сега. Не е невъзможно! Ако тръгнете да търсите щастието по красиви горски пътеки, няма да стигнете до него и на края на пътя ще разберете, че именно пътят е бил щастието. Затова наслаждавайте се на всеки миг от живота си - не е нужно да чакате до лятото, зимита; до утре; до неделя сутринта; до женитбата; до завършването на училище и т.н. - бъдете щастливи сега! От Вас зависи!
Никой, примерно, не помни кои са последните носители на Нобелова награда, "Оскар", "Мис Вселена" и т.н. , но всички ние помним кои са били любимите ни учители; човек, будещ у нас приятни чувства; хора, които ни карат да се усмихнем... Аплодисментите за победителите днес ги има, утре - не. Имената им се забравят, наградите - също. Но тези хора, които са ни накарали да се почувстваме по-добре; които са ни помагали в трудно положение, никога не се забравят. Те не са толкова богати, нито пък са спечелили високи награди, но те значат много за нас, защото те са истинските. Защото това са ни любимите хора!
Помнете, че ако Вие сте щастлив и някой друг - човек, който Ви обича - също ще бъде щастлив. Раздавайте щастие! "Свещта нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ" .Огънчето, т.е. щастието расте!
Не са Ви нужни нито милиони, нито нещо по-особено - нужно Ви е едно голямо сърце, с което да обичате и да сте щастливи - Вие и хората около Вас! Това е НАЙ-ВАЖНОТО!

Saturday 15 November 2008

Една мечта

Затварям очи и ги виждам - онези красиви люляци, цъфнали навсякъде. Усещам аромата им! Усещам ги с всяка фибра на тялото си. Виждам и онези пчелички и пеперудки, които "измъчват" тези красиви цветя. :) Жужат наляво-надясно и някакси, по свой си начин, допълват тази чудна картина. Толкова красота, че ... чак не мога да повярвам, не мога да осъзная къде съм - в рая ли?! Уханието им е неповторимо - никой парфюм на земята не ухае така... Кара ме да се връщам назад във времето, когато подарявах на учителката си букет люляци и тя им се радваше като дете. Всъщност, май никога не беше пораснала достатъчно. И нас ни научи точно на това - да запазим детското, красивото в себе си. Ооо, позаоблачи се! Загърмя! Ето и почна да ръми. Това липсваше. Дъжда изми праха по улиците. Намокри косата ми и бях щастлива! Ходех под дъжда, шляпах по локвичките и нямаше по-щастлива в този момент от мен! Ето, че както започна да вали изведнъж, така изведнъж и спря. Останаха чистите улици, капчиците по тревите, цветята, ясното небе...и аз: най-щастливият човек на земята! Тук! Сега! С мокра коса и едно голямо влюбено сърце: влюбена в живота; влюбена в природата; влюбена в цветята... Една мечта! Мечта, която се сбъдва всяка пролет!

Крилати мисли

* Животът предлага всичко - взимай това, което ти трябва.
* Хората са различни - не позволявай на никого и на нищо да те ядоса и изкара от релси.
* Работи много, но винаги намери достатъчно време и за почивка.
* Пътувай на воля и се весели - трябва да се забавляваш.
* Нека всички разберат, че си важен/важна и че си такъв/такава, какъвто/каквато си.
* Просто махни от пътя си всички и всичко, което ти пречи.
* Обичай и бъди влюбен/а в живота!

Thursday 6 November 2008

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. " /"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу/