Monday 17 November 2008

Подарък

Малкото момиче цели месеци събира пари. Баща й имаше рожден ден утре. Искаше да му купи най-хубавия подарък, но така и не се сещаше точно какво, как и откъде да го купи. И така, тръгна по главната улица, с монетките в джоба, които беше събрала. Обикаля, обикаля и нищо хубаво не можа да намери за тези пари. Отказа се. Прибра се вкъщи и отчаяно почна да мисли. Изведнъж усмивка грейна на хубавото й личице. Стана, отвори малкото си шкафче и от там извади една малка кутия. Почти цяла нощ не спа - занимавеше се тъй усърдно с украсата на кутията и подаръка, който щеше да сложи в нея. И така очакваният ден дойде. Момиченцето се събуди с усмивка, грабна кутията и отиде при баща си:

- Добро утро, тате! Честит рожден ден! Заповядай, този подарък е за теб.

Човекът взе кутията, отвори я с нетърпение, вълнуваше се, но ... остана разочарован. В кутията нямаше нищо. И дори сърдито каза на дъщеря си:- Ти шегуваш ли се с мен? В кутията няма нищо!

Малкото момиче едвам сдържаше сълзите си и изрече:

-Как да няма татко? Обиколих всички магазини, но така и не успях да намеря нещо, което да е толкова скъпо, че да те зарадва и да те накара да се чувстваш по-специален. Затова аз реших да ти подаря .... моите целувки и прегръдки. Цялата кутия е пълна с тях. Реших, че това е скъп подарък и че един ден, ако аз не съм до теб и ти липсвам, можеш да отвориш кутията и аз да те целуна, да те прегърна...

Бащата не знаеше какво да каже... Искаше да потъне вдън земя от срам. Взе малкото си ангелче в прегръдките си и му се извини. От този ден нататък никога не получи толкова скъп подарък. Минаха години, момиченцето "сви" свое гнездо и когато липсваше на баща си, той просто отваряше кутията и целувки обсипваха лицето му. Усещаше топлината и близостта на своето момиче.

Всички ние обичаме да получаваме подаръци - едни се радват на кола, други на диаманти, трети на букет цветя, други - на усмивка и т.н . Но не е ли най-ценен онзи подарък, който е подарен със сърце и душа?! Който е избран специално за теб?! От любов. А не по принуда ... защото примерно е празник и трябва да се подари нещо. Понякога една мила дума, една искрена усмивка, едно цвете, книга е много по-ценен подарък от всичките скъпи бижута, коли и дрешки на света. Хората са различни и се радват на различни неща, но най-истински са онези, които са успели да преодолеят материалната зависимост и успяват да се зарадват на малките подаръци.

И накрая искам да Ви подаря усмивката на слънчогледа, една топла прегръдка, разходка по дъгата, аромата на цветята и музиката на вятъра...

0 коментара: