Monday 17 November 2008

Отрова за душата...

Колко пъти сме пили от тази отрова - едни по-малко, други - повече, трети пък не са и опитвали... Става въпрос за омразата. В българския тълковен речник омразата е обяснена като чувство на силна вражда и зложелателство; ненавист. Едно нещо не ми е ясно ... защо го правим? Защо си тровим душите?

Толкова много пъти съм се сблъсквала с този проблем - мразели са ме за това, че съм туркиня без дори да се опитат да ме опознаят; за това, че винаги съм устоявала принципите си; за това, че съм си била Аз, а не някой друг и за какво ли още не. Дали аз съм го правела?! На моменти ми се е струвало, че мразя някого и че мога да го мразя, но това чувство не е продължавало повече от ден-два и съм много щастлива от факта, че не мога да мразя. Някои хора са ми просто безразлични, но не ги и мразя! Защо да нося такъв товар на гърба си? Защо да си убивам сърцето? Искам и да Ви дам пример от реалния живот:

Двама съученици са се скарали и от този ден нататък престанали да си говорят и са се мразели. Учителят им забелязал това и ги извикал при себе си. Заповядал им да си сложат в ученическите чанти по един килограм картофи. Учениците са го послушали, макар да не са разбрали за какво трябва да го направят. Минали дни и картофите взели да се развалят и миришели ужасно.

Двамата съученици са отишли при учителя и са казали: "Учителю, картофите, които ни накара да ги носим в чантите си вече се развалят и много ни тежат. А и миришат ужасно и затова всички ни отбягват. Искаме да не ги носим повече!" Учителят им се усмихнал и заявил : " Видяхте ли?! Това не е никак лесно! Вие се мразите, а това ви трови сърцето и всички бягат от Вас! Така, както вие искате да изхвърлите развалените картофи, защото за нищо добро няма да Ви послужат!"

Това е истинска история - може да бъде Ваша, моя и на всички нас, но е най-добре да е ничия. Омразата убива, наранява, погубва! Мили хора, моля Ви се недейте да се мразите, а се обичайте! Тогава животът Ви ще бъде много по-хубав! Всеки от нас носи дълбоко в сърцето си ония скрити перлички, които трябва да видят бял свят! Помогнете да ги освободим от оковите и ние да дадем нещо на света! Всеки, каквото може, но най-ценно ще е ако наистина успеете да се почувствате истински щастливи - това е най-важното!

Затова дайте да направим нещо - първо трябва да се променим ние самите. В нас е промяната! Недейте да казвате, че не е така! Както са казали: "Хората са като огледало, усмихваш им се и те ти се усмихват; мръщиш им се и те ти се мръщят!". Животът е прекалено кратък и трябва да се изживее пълноценно, а омразата, завистта, лъжата и всичко лошо въобще ни пречат да го направим! Желанието ми е да купим еднопосочен билет за "гадостите" и да ги изпратим на една много дълга екскурзия - толкова дълга, че да се изгубят и НИКОГА повече да не се върнат! Аз вярвам, че заедно го можем! Помогнете ми!

0 коментара: