Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

Отказвам да живея в дни, които са черно-бели. Искам цвят, емоция, свежест! Искам да усетя живота с всяка фибра на душата си, без да губя време - още днес и сега, тук... Защото, колкото и клиширано да звучи, животът е кратък и втори шанс нямаме. Не искам да позволя на ежедневието да ме погълне и да оцвети всичко около мен в сиво. Искам да забележа и да се порадвам на жълтия цвят на слънчогледовите поля; погледът ми да се къпе в пурпурните багри на залеза и мастиленото синьо на морето... Босите ми крака да усещат свежестта на утринната роса и парещия пясък на пустинята.

Искам да напиша истинска приказка ... приказката на моя живот. Искам детето в мен винаги да остане живо - онова дете, което е спонтанно, тича, скача и винаги забелязва вълшебното в света. Онова дете, в чиято ръка се раждат безброй сапунени мехури, толкова крехки и толкова красиви в краткотрайния си живот.

Искам да танцувам под звуците на лунната мелодия и на пътя на звездния прашец... Искам да пея, заедно със славея и да се сгуша в топлата прегръдка на природата... Да вдишвам кехлибарения цвят на лозята и да мечтая...

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

Най-скъпото съкровище

Младо семейство, имащи едно малко детенце - момиченце - решили да си купят нов телевизор. Обаче само след една седмица изникнал проблем и повикали техник. Той отворил телевизионната кутия и с голямо учудване открил, че там има малки залъчета хляб. Бащата като видял това, ядосано попитал малката си дъщеря: 

- Ти ли направи това?

- Да... 

- Но защо? Нямаше ли къде другаде да играеш? 

- Но татко...аз исках да помогна! 

- Как да помогнеш? На кого? Не виждаш ли, че само вредиш - сега трябва да платя на техника дузина пари. 

- Татко, аз помогнах на болните и гладните деца по света. Всеки ден ги дават по телевизията - дори има деца, които умират от глад. Аз исках да споделя моята храна с тях,...за да не умират. Иначе нали после, когато те отидат на небето, майките и бащите им ще плачат. Затова татко... Бащата нямал думи! Със сълзи на очите прегърнал малкото си ангелче и й казал, че се извинява за глупавата постъпка и че я обича повече от всичко на света.

Децата са нашето богатство! Те не заслужават нищо лошо - нито да гладуват, нито да ходят окъсани, нито нищо лошо.Те са ония ангелчета, които дават смисъл на живота ни... 

Обичам всички деца - няма значение дали е българче, ромче, негърче или каквото и да е. Те са ония светли създания, които нямат никаква вина за нищо. Те са чисти! И има нещо свръхестествено в тях. Понякога дори си мисля, че не са хора. И единствено и само от нас зависи какви ще бъдат тези деца след време... Зависи от теб, от мен, от родителите, от обществото, от учителя... И ако искаме да бъдат истински хора - добри, състрадателни, помагащи, весели, запазили най-святото от детските години, трябва да положим усилия - усилия да се грижим за тях по-добре, дори да не са нашите биологични деца; усилия да се чувстват по-добре; усилия за постигане на всичко най-хубаво . И ако някой, който има дете, Ви каже, че е беден, значи Ви е излъгал: децата са най-голямото богатство, най-скъпото съкровище! Пари се изкарват - понякога лесно, понякога трудно и така се харчат, но спомените, игрите, усмивките на децата не могат да се заменят за нищо на света. 

Аз все още нямам собствени деца, но имам чувството, че съм майка на всички деца по света, защото ги обожавам и искам най-доброто за тях! Виждала съм и съм работила с най-различни деца: весели, тъжни, болни, инвалиди и т.н. И всички са еднакви - всички те търсят обич, внимание, нежност ... Дайте им го! Не ги лишавайте от това - никоя играчка, колкото и скъпа да е тя, не може да замени това, да бъдете заедно и да ги радвате. 

Децата са съкровище - истинско, незаменимо и безценно! Те са любов! Те са нежност! Те са смисълът на живота ни... 

Малките неща в живота

Животът е велик! И всяко нещо в него е велико, неповторимо... Ние, хората, понякога казваме на определени неща големи и малки. Аз ще ви говоря именно за вторите - за малките неща в живота и за техния смисъл.
Замислих се за тях още преди години по време на едно пътуване - на един билборд рекламираха нещо и отдолу пишеше: "Силата на малките неща". Замислих се сериозно за тяхната сила и открих, че именно те са ме правели щастлива в цялото ми съществувание до сега.
Веднъж майка ми ми беше изпратила няколко цветчета по сестра ми - те толкова бяха увехнали, защото бяха изминали 300 км. път с автобус. Но като ги получих нямаше по-щастлив човек от мен на земята!
Друг път, както си ходех по улицата, изведнъж отнякъде долетя един голям балон. Хванах го и му се радвах, но точно в този момент видях едно малко момиченце и реших, че тя повече ще му се радва и й подарих балона. Бях права - тя ми се усмихна широко и това беше най-щастливият ми момент за този ден.
Работила съм като операторка в увеселителен парк на една детска люлка. Помня всички "пакостници", които ми се усмихваха, прегръщаха, целуваха... Най-голямата ми радост за цяло лято! За някои хора това не е кой знае какво... Но за мен е! Това е нещо велико - дете, същински ангел, да ти се радва и да ти се усмихва. Малко, но истинско!
Помня и когато моето дръвче си "показа" листенцата. Някои от Вас ще си кажат: "Някакво си дърво и някакви листенца, какво пък толкова?" Как какво пък? Ражда се един нов живот, радва хора - нима това е малко? На пръв поглед: ДА, но всъщност се случва нещо велико.
Прадядо ми е намерил вода на някакво много стръмно място и решил точно там да построи една чешма. Всички са били против това, защото си мислели, че е без смисъл. Според тях никой не минавал от толкова стръмно място и следователно нямало нужда от вода. Но той не се отказал: построил чешмата с помощта на един майстор и най-накрая седнали с него да обядват близо до чешмата, под сянката на едно дърво. Тъкмо майсторът го попитал какъв е смисълът да има чешма на това и от Бога забравено място, зачуруликала една малка птичка, кацнала и пийнала вода и тогава прадядо ми е казал: "Виждаш ли тази мъничка птичка колко беше жадна?! Ако я нямаше тази чешма, тя още дълго време щеше да се лута в търсене на няколко капки вода, а може би и нямаше да намери. Тази чешма вече си постигна целта, дори вече ни животни, ни хора да не пият от нея. Птичката може да е малка, може да е пила само няколко капки вода, но е живо същество като теб и мен и аз се радвам, че намери точно моята чешма и пи вода от нея. Сега и тя е щастлива, че вече не е жадна, и аз съм щастлив, защото успях да й помогна."
Мога да Ви изброя още толкова много "малки" неща, но страниците няма да ми стигнат. Оставям на Вас да допълните списъка и Ви пожелавам да се откъснете от забързаното ежедневие и да се радвате на малките неща от живота: на усмивката на детето на улицата, на цъфналото цвете, на работещата пчеличка, на това, което имате и на успехите си, колкото и малки да са те! Радвайте се на живота и точно тогава ще откриете, че и той Ви се радва! ОБИЧАЙТЕ!