Грабни мига!

Всеки един от нас има проблeми, трудни пътеки, които трябва да извърви. А те са толкова много, че понякога не му се иска сутрин да си отвори очите, защото му е "криво". Но дълбоко в себе си вярвам, че всеки един от нас се ражда с някаква мисия на този свят. Мисия, която осъзнава в най-трудните си моменти, когато остава сам със себе си и има време да зърне в душата си. И ако успява да живее така, че освен за себе си, мисли и за другите, значи тогава не тежи на тази земя. Ако поне веднъж е предизвикал усмивка, послушал изповедта на човек, изпаднал в беда, макар и непознат, ако поне веднъж се е взрял в детските очички, значи не е живял напразно.

"Homo sum et nihil humani a me alienum puto." /"Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо."/е казал Теренций преди много векове и е бил прав. Защото колкото и да се опитваме да бъдем добри, понякога имаме моменти на слабост, когато нараняваме или нас нараняват. Но важното е след това да осъзнаем грешките си, да се усмихнем на света и да простим на хората и то не само на Коледа.

Важното е, дори да има разочарования, да грабнем мига и да поемем по шарената дъга към непознати светове, към звездите, към мечтите и към хълмовете, разцъфнали от пролетното слънце. Защото не е важно колко си живял, важно е КАК си живял и до колко човешки сърца си успял да стигнеш, усещайки пулса на Вселената.

Животът наистина е прекалено кратък, но е хубав и шарен! И ако успееш да уловиш цветните балони в ежеднението, значи не си съществувал, а си ЖИВЯЛ, ти си ЖИВЯЛ...

Танцува ми се като пуканка

Танцува ми се като пуканка

в тенджерата на живота.

Слънце жарко да ме пали,

люляк ароматен да ме гали.

Да тръгна по прашните пътища

на света,

да прекося планини

и морета,

в Индия слънцето да пращам,

в Африка изгрева да посрещам...

ЖИВЕЕ МИ СЕ!

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

Отказвам да живея в дни, които са черно-бели. Искам цвят, емоция, свежест! Искам да усетя живота с всяка фибра на душата си, без да губя време - още днес и сега, тук... Защото, колкото и клиширано да звучи, животът е кратък и втори шанс нямаме. Не искам да позволя на ежедневието да ме погълне и да оцвети всичко около мен в сиво. Искам да забележа и да се порадвам на жълтия цвят на слънчогледовите поля; погледът ми да се къпе в пурпурните багри на залеза и мастиленото синьо на морето... Босите ми крака да усещат свежестта на утринната роса и парещия пясък на пустинята.

Искам да напиша истинска приказка ... приказката на моя живот. Искам детето в мен винаги да остане живо - онова дете, което е спонтанно, тича, скача и винаги забелязва вълшебното в света. Онова дете, в чиято ръка се раждат безброй сапунени мехури, толкова крехки и толкова красиви в краткотрайния си живот.

Искам да танцувам под звуците на лунната мелодия и на пътя на звездния прашец... Искам да пея, заедно със славея и да се сгуша в топлата прегръдка на природата... Да вдишвам кехлибарения цвят на лозята и да мечтая...

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата? Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор

Мелодията на мисълта...

"Мелодията на мисълта идва от тоновете на Космоса. 
Великият диригент - чувството.
Великият композитор - природата.
Великият изпълнител - животът. 
ТОВА Е ВСИЧКОТО
Велика симфония - звездна, космична, безкрайна!
Чувството е поезията на мислите ни. 
Духът е светлият лъч на сътворената надежда, 
Безкрайната радост на пътя, 
Топлината на съществуването.
Разумът е творецът на осъщественото, енергията на ставащото, тласъкът над видимото, надеждата в отвъдното."

/Майка Тереза/

Какво е животът?

"Животът е предизвикателство - посрещни го. 
Животът е дар - приеми го. 
Животът е приключение - осъществи го. 
Животът е мъка - надмогни я. 
Животът е дълг - изпълни го. 
Животът е игра - изиграй я. 
Животът е тайнство - открий го. 
Животът е песен - изпей я. 
Животът е възможност - използвай я. 
Животът е пътешествие - извърши го. 
Животът е обещание - спази го. 
Животът е любов - открий я. 
Животът е красота - възхвали я. 
Животът е истина - осъзнай я. 
Животът е битка - приеми я. 
Животът е загадка - разреши я. 
Животът е цел - постигни я."

/Пиер Теяр дьо Шарден/

Когато се събудих тази сутрин...

Тази сутрин, поздравявайки слънцето, си облякох усмивката на лицето и хубавото настроение на душата...

Изгоних всички облаци на отчаянието, тъгата и лошите мисли от главата си...

Защото животът е прекалено кратък и прекрасен; защото всеки ден е дар и защото искам всеки ден с усмивката си да посея милиони слънчогледи...

Животът е прекрасен и от всеки ъгъл ни "дебне" любов и красота! Отворете си сърцето към живота и ще се учудите с колко обич може да Ви дари Тя! 

Усмихнат и ползотворен ден! :)

Тестовете на живота

Вървя по прашните познати улици и наблюдавам хората. Всички са различни! Едни ми се усмихват, други ме гледат намръщено, трети - сърдито, тъжно... Виждам едно дете. Гледа ме с най-топлите сини очички на земята. Но защо някои хора са нещастни?

Всъщност е много простичко: част от тях не са се справили с тестовете на живота - най-трудните, най-много на брой тестове може би. Тестове, които трябва да ги решаваме всеки Божи ден. Тук няма оценка - има само щастие и нещастие. Тук не знаеш предварително въпросите, не знаеш отговорите...Няма кой да ти покаже пътя до верния отговор, освен сърцето. Твоето сърце! То те води. Разкъсва мрака в душата ти! Изгрява слънце, осветлява пътя, който трябва да извървиш, за да стигнеш до правилния отговор. Но защо понякога не му вярваш? Нима имаш съмнения? Защо се луташ в търсене на истината, знаейки дълбоко в себе си, че именно сърцето ти е голямата истина. Правилният отговор! Щастието е там, където е сърцето ти.

Животът е най-големият тест! Ти избираш кой отговор да посочиш. За мен има само две алтернативи - да бъдеш щастлив или не?! От теб зависи! Не ми казвай, че не можеш! Щастието можеш да го откриеш навсякъде: в погледа на чайката, в морския бриз, в усмивката на слънцето, в аромата на цветята... Щастието се крие зад всеки ъгъл. Можеш да го откриеш в невинните детски очи; по небосклона с хилядите звезди; можеш да го откриеш дълбоко в сърцето си! Надзърни палитрата с цветове през някое облаче и щастието се крие там. Освободи душата си - пусни я на воля! Догони вятъра! Обичай! Бъди себе си! Това е правилният отговор и не греша! Знам го! Сърцето ми подсказва, че е така, а то никога не ме е лъгало. Сърцето е истинският пътеводител към щастието.

Не си трови душата със злоба, омраза - те ще те хвърлят в една безкрайна мъгла и там ще се изгубиш. Ще загубиш себе си; ще загубиш душата и сърцето си. Не позволявай! Животът е прекалено кратък, за да се изгубиш. Загради отговор Щастие. Разчупи леда в душата си; посей милиони слънчогледи, които да поникнат за секунди и да разпръснат наоколо любов и светлина. Захвърли малко звезден прах, като някоя вълшебна фея и тогава ще си открил точният път към точния отговор.

Не се страхувай - изхвърли боклуците от душата си, те ти тежат, мъчат те. Усмихни ми се! Подари ми тази своя усмивка. Замени тази пуста виелица, този мраз и хлад в душата си с цветна пролет. Наблюдавай цветята; заслушай се в песента на птичките - толкова много любов има там. Бъди раздавач на щастие, топлина и обич. Моля те, не бъди цвете без аромат, смях без звук, искра без блясък, живот без въздух, музика без ноти, слънце без небе...

Колкото и много да са на брой тестовете на живота, колкото и разнолики да изглеждат те, в крайна сметка сами се убеждаваме в това, че заставаме на един и същ кръстопът и се чудим кой път да изберем - пътят към щастието или пътят към нещастието. Това е въпросът: кой път? Аз не мога да ти кажа точно кой - послушай сърцето си, то е най-верният ти пътеводител. Единствено и само то знае отговора и никой друг!