За стойността на нещата

Няма да говоря за цифри, а за стойност. За стойността на истинските неща, които са безценни. И макар гениалният Оскар Уайлд да твърди, че "В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо", смея да мечтая, че може би, въпреки всичко, има такива хора, които знаят истинската стойност на нещата. За себе си мога да кажа, че за недългия си жизнен път, успях да разбера някои истини, които ме правят щастлива.

Любовта е една от тях. Хиляди хора, хиляди нощи и дни са писали за нея, за силата й да променя и да преобръща всичко. Тя е онази светлина в края на тунела, която ни кара да мечтаем, да летим. Дава ни късчето топлина в студените, мрачни зимни дни, защото е "второто слънце на света"/Джордж Чапман/. И макар понякога да опустошава всичко по пътя си, без нея сме едно голямо НИЩО! И да, аз знам стойността й - измервам я в усмивки, прегръдки, топли и нежни думи... Знам, че няма да изгубя стойността на тези неща, защото в противен случай бих изневерила на себе си и на своята същност.

Откакто свят светува, всеки си задава един въпрос: "Какъв е смисълът на живота?" И макар отговорите да са различни, всъщност всеки се бори да стигне до този път, който ще го отведе до щастието. Онова усещане, което ни изпълва с хармония и ни дава вътрешен мир. И странното е, че нещата, които ни радват, понякога се запазват за цял живот - откакто се помня се радвам на първия сняг. Да, след това завалява още, но първите снежинки ме изпълват с надежда, че подобно както е в природата, всичко се върти и се променя. Снежинките стават вода, която дава сили на семенцата да покълнат и да се превърнат в прекрасни цветя. Знам стойността на тези неща и с никоя главоломна сума не бих могла да си ги купя, освен с една усмивка и душа, на която да позволя да се докосне до тази красота.

По-мъдрите от мен са казали, че ние сме просто едни пътници, които са тук за малко, но е важно с какво ще ни запомнят следващите поколения. Не е нужно да пишем като Шекспир или да мислим като Айнщайн, важно е как ги виждаме нещата и дали знаем стойността им? Защото, ако знаем, значи сме постигнали много...

Малките неща в живота

Животът е велик! И всяко нещо в него е велико, неповторимо... Ние, хората, понякога казваме на определени неща големи и малки. Аз ще ви говоря именно за вторите - за малките неща в живота и за техния смисъл.
Замислих се за тях още преди години по време на едно пътуване - на един билборд рекламираха нещо и отдолу пишеше: "Силата на малките неща". Замислих се сериозно за тяхната сила и открих, че именно те са ме правели щастлива в цялото ми съществувание до сега.
Веднъж майка ми ми беше изпратила няколко цветчета по сестра ми - те толкова бяха увехнали, защото бяха изминали 300 км. път с автобус. Но като ги получих нямаше по-щастлив човек от мен на земята!
Друг път, както си ходех по улицата, изведнъж отнякъде долетя един голям балон. Хванах го и му се радвах, но точно в този момент видях едно малко момиченце и реших, че тя повече ще му се радва и й подарих балона. Бях права - тя ми се усмихна широко и това беше най-щастливият ми момент за този ден.
Работила съм като операторка в увеселителен парк на една детска люлка. Помня всички "пакостници", които ми се усмихваха, прегръщаха, целуваха... Най-голямата ми радост за цяло лято! За някои хора това не е кой знае какво... Но за мен е! Това е нещо велико - дете, същински ангел, да ти се радва и да ти се усмихва. Малко, но истинско!
Помня и когато моето дръвче си "показа" листенцата. Някои от Вас ще си кажат: "Някакво си дърво и някакви листенца, какво пък толкова?" Как какво пък? Ражда се един нов живот, радва хора - нима това е малко? На пръв поглед: ДА, но всъщност се случва нещо велико.
Прадядо ми е намерил вода на някакво много стръмно място и решил точно там да построи една чешма. Всички са били против това, защото си мислели, че е без смисъл. Според тях никой не минавал от толкова стръмно място и следователно нямало нужда от вода. Но той не се отказал: построил чешмата с помощта на един майстор и най-накрая седнали с него да обядват близо до чешмата, под сянката на едно дърво. Тъкмо майсторът го попитал какъв е смисълът да има чешма на това и от Бога забравено място, зачуруликала една малка птичка, кацнала и пийнала вода и тогава прадядо ми е казал: "Виждаш ли тази мъничка птичка колко беше жадна?! Ако я нямаше тази чешма, тя още дълго време щеше да се лута в търсене на няколко капки вода, а може би и нямаше да намери. Тази чешма вече си постигна целта, дори вече ни животни, ни хора да не пият от нея. Птичката може да е малка, може да е пила само няколко капки вода, но е живо същество като теб и мен и аз се радвам, че намери точно моята чешма и пи вода от нея. Сега и тя е щастлива, че вече не е жадна, и аз съм щастлив, защото успях да й помогна."
Мога да Ви изброя още толкова много "малки" неща, но страниците няма да ми стигнат. Оставям на Вас да допълните списъка и Ви пожелавам да се откъснете от забързаното ежедневие и да се радвате на малките неща от живота: на усмивката на детето на улицата, на цъфналото цвете, на работещата пчеличка, на това, което имате и на успехите си, колкото и малки да са те! Радвайте се на живота и точно тогава ще откриете, че и той Ви се радва! ОБИЧАЙТЕ!