Отказвам да живея в дни, които са черно-бели. Искам цвят, емоция, свежест! Искам да усетя живота с всяка фибра на душата си, без да губя време - още днес и сега, тук... Защото, колкото и клиширано да звучи, животът е кратък и втори шанс нямаме. Не искам да позволя на ежедневието да ме погълне и да оцвети всичко около мен в сиво. Искам да забележа и да се порадвам на жълтия цвят на слънчогледовите поля; погледът ми да се къпе в пурпурните багри на залеза и мастиленото синьо на морето... Босите ми крака да усещат свежестта на утринната роса и парещия пясък на пустинята.
Искам да напиша истинска приказка ... приказката на моя живот. Искам детето в мен винаги да остане живо - онова дете, което е спонтанно, тича, скача и винаги забелязва вълшебното в света. Онова дете, в чиято ръка се раждат безброй сапунени мехури, толкова крехки и толкова красиви в краткотрайния си живот.
Искам да танцувам под звуците на лунната мелодия и на пътя на звездния прашец... Искам да пея, заедно със славея и да се сгуша в топлата прегръдка на природата... Да вдишвам кехлибарения цвят на лозята и да мечтая...
Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...
Posts
