за една песен време,
казах на бляна си да те рисува
с цялата ти нежност и поезия.
И блянът, послушен мой роб,
те извая от пролетните ветрове,
от слънчевите петна по очите ми,
от канеления аромат на дните ми...
Затова си толкова желан -
като аромата на какао в студен зимен сън,
като летния, окъпан в бури огън,
като едничката магия в ръцете на дете...
Откраднах теб от теб,
не за да те имам,
а за да НИ има.
Няма да те върна.