Monday, 18 January 2010

Момичето с водопаден смях

ИЗПИВАМ ТЕ


Прехласвам се в очите на момичето
със водопаден смях,
сънува леки пеперуди,
а сутрин се разтваря тихо в чая ми,
излят бълбукащо във чашата
от белоснежен порцелан.

С.Т.

2 коментара:

lora said...

Разкошни стихове! Все още не съм разгледала блога и не всичко съм прочела, но и няколкото, които прочетох, ме грабнаха! Чувствени и много истински!
Поздравления :-))

Розичка said...

Благодаря ти, Лора!
Прегръдки :)