Tuesday, 22 September 2009

Настроение

Беше миг наслада,а ми се искаше да се слее с безкрая и никога да не свърши... На пръв поглед бе едно съвсем обикновено виенско кафе, в съвсем обикновено заведение, но иначе в любимия ми град - Търново. Не знам дали сте забелязали, че кафето е по-сладко, когато е сервирано с шепа усмивки, хубаво настроение и хубава музика. Като добавим към цялата тази картина и вълшебната гледка към река Янтра, хълма Света гора, къщичките, които като че ли са построени една върху друга, то тогава това се нарича земен рай. Дори цветята, от които бях заобиколена, ухаеха по свой си странен и прекрасен начин.
Някъде, поне на 3 км от мен, се чува камбанен звън, примесен със звука на преминаващите коли и жуженето на пчеличките, които се къпят в багри в цветята до мен. Толкова много красота откриваме в такива моменти...
Тези моменти се случват съвсем случайно и неочаквано и тогава чувстваме вътрешен мир, който ни успокоява и ни дава да разберем, че сме мъничка, но важна частичка от този огромен свят.
А денят бе хубав - слънчев, ясен, с аромат на канела и цветни капки... Защото е есен, защото е есен...


10 коментара:

Plamena Markova said...

Прекрасна есен и още по-прекрасен град :)

PetyaL. said...

да,чудесно е!

Розичка said...

Даа, Търново е прекрасен град и точно затова ми е любим! :)

Aquawoman said...

О, страшно ми хареса първата снимка, омагьосваща е...

вярвай в мечтите си said...

Юмюгюл и защо такова странно име приличащо на турско?

Розичка said...

Защото е турско.

momenti-momenti said...

:) :)

Хриси said...

Мммм... чудесни снимки :)
Но мен есента ме натъжава... не знам, някак меланхолична е :)
Юмгюл? Не може да бъде - ти си моята епистоларна колежка от БГрепортер!:)
Греша ли? :)))

Розичка said...

Същата съм. :) Аз си мислех, че знаеш. ;)

Le_Grand_Elf said...

^^

Чудничко!

[...]