Wednesday, 12 August 2009

"Непорочен възел" - една необикновена история

"В отдавна забравени времена в древна Анатолия живял селянинът Гордий, който управлявал град от Лидийското царство. Един ден, докато Гордий орял нивата си, ято птици накацали около вола. Гордий останал поразен и разбрал, че това е предзнаменование. Веднага тръгнал към съседния град, за да се допита до гадателите, и там срещнал красива девойка, която му разкрила, че птиците са поличба за царската му съдба. Щом разбрала, че селянинът пред нея ще бъде важен човек, девойката сама предложила да стане негова царица.

След това Гордий подкарал каруцата си към храма, където хората го посрещнали като владетел. Оракулът вече им бил съобщил, че първият, който пристъпи в храма, ще бъде техен цар, затова приели селянина с почести. В знак на благодарност за новополучената власт Гордий решил да дари каручката си на храма, като вързал хомота за теглича с дълъг, сложно изплетен ремък, легендарния Гордиев възел.
На този усукан възел не се виждало нито началото, нито краят и никой не съумявал да го развърже. Легендата гласи, че който успее да се справи, ще бъде следващият владетел на Мала Азия. През 334 г. пр. Хр. Александър Велики вдигнал стан за зимата в Гордион и пожелал да изпълни предсказанието. Качил се до крепостта при каручката на Гордий. Макар да знаел, че възелът трябва да бъде развързан, Александър, който не успял дори да го разхлаби, го разсякъл с меча си. "
Това е прологът към романа на Холи Пейн "Непорочен възел". Книгата е толкова интересна, че се чете на един дъх, като постоянно се смесват митове, моменти от историята и настоящето. Действието се развива в 1953 година в едно малко турско селце Мавису (букв.пр. "синя вода"). Селцето се намира високо в планината, далеч от цивилизацията, с приказен пейзаж. Това е земята, по която са минали Александър Велики към Сирия и Баче - към Месопотамия; земята, която е приютила в себе си древния свят.
Главната героиня в романа, Нурдане, е необикновено момиче, защото въпреки парализираните си крака, тя притежава невероятната дарба да тъче прекрасни килими. Всеки възел, който прави е съвършен и мечта на всяко момиче е да притежава в чеиза си неин килим, защото всички вярват, че те помагат при болести и носят щастие.
Бащата на Нурдане, Али, създава мита за непорочните възли, в опит да възстанови честта и достойнството на болната си дъщеря. Всички вярват, че тя трябва да опази ръцете си чисти, за да може Господ да тъче килимите с нейните ръце.
Животът й се променя, когато в селото пристига лекарят Адам, който иска да се ожени за нея. Негов съперник за красивата тъкачка е антропологът Хенеси, който търси свидетелства за древната фригийска богиня Кибела, Майка на боговете и всичко живо на земята , на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Тя е заинтригувана от неговия интерес към Кибела и древния свят, а той - от хилядите съвършени възли, които Нурдане преплита в прекрасни килими.
"Непорочен възел" е красив роман, богато съчетаващ в себе си история, традиции, култура и любов. Изпълнен с неочаквани обрати, романът проследява пътя на една изключителна млада жена, която търси своята същност и пътя към любовта.

Авторката Холи Пейн, "новата Шехерезада", за историята на "Непорочен възел" казва:
"На този свят понякога откриваме места, които никога преди не сме посещавали, но още щом се озовем там, се променяме завинаги. Всички си имаме роден град и къщи, където сме израснали, където понякога се завръщаме, и незнайно как ни обзема особено чувство, когато прекрачим прага. Някои наричат това усещане кармична връзка със земята и там познаваме всичко по-добре дори от родното място. Изкривено чворесто дърво, завой на пътя, шепотът на планински път. Там не са ни необходими знаци и табели, защото знаем къде отиваме и всичко се превръща бързо и неочаквано в наш дом. Изпитах това усещане в Турция."

Тази книга е като приказка. Когато я четях нямах търпение да разгърна набързо страниците, за да разбера какво ще се случи. Това е една от онези книги, които постоянно те държат в напрежение, стават част и се сливат с деня ти. Ти също ставаш част от ежедневието на героите, до такава степен, че усещаш аромата на цветята, на нощта, на скалите... Това е роман, който ще го помня дълго, защото през цялото време ми ухаеше на мистика, любов и ... макове.

Приятно четене! :)

5 коментара:

Aquawoman said...

Непременно ще я потърся :)

Хриси said...

Страхотна рецензия - очарована съм! :) И също толкова любопитна да я прочета :)

Розичка said...

@Aquawoman - Радвам се, че съм те заинтригувала. :)
@ Хриси - Благодаря ти много, Хриси! :)
Приятно четене! :)

Силвия Тенчева said...

Ще я намеря и аз,интересна история,благодаря ти,в момента чета"Пилешка супа за душата",също една необикновенна книга!

Розичка said...

@Силвия Тенчева - "Пилешка супа за душата" съм я чела преди време и наистина е прекрасна книга! Приятно четене и на теб!
Цунки и весел уикенд на всички! :)