Една топла прегръдка

Този билборд, който съм снимала, сякаш е събрал в себе си цялата нежност на Вселената. Понякога дори една - единствена снимка може да те накара да се зарадваш и да останеш вдъхновен от приказността на една топла прегръдка... макар и на билборд.

Оскар Уайлд - част 2

Очаквайте продължение :)
Оригиналната презентация може да откриете тук.

Най-красивите плажове по света

Пожелавам на всеки един от Вас да се докосне до тази приказна красота и да запечата много щастливи мигове с любими хора! :)

World Best Beaches

View more OpenOffice presentations from rado_fun.

Здраве от плода на боговете

Още от дълбока древност маслината е свързана с живота на хората от Средиземноморието. Тогава тя става известна като плода на боговете. Употребявала се като подправка в кулинарията и в козметиката, като много ценно средство за поддържане на кожата. Малко по-късно римляните намерили още едно приложение, а именно като лекарство.

Маслиновото дърво се смята за вечно. Първите 5-8 години то не ражда плодове. Развива се чак след 20-тата година, а най-богата реколта дава между 35-150 години. Средната продължителност на това дърво е 300-600 години. А съществуват и маслинови дървета, за които се смята, че са над 1000 години. При прибирането на реколтата, ръчното бране на маслините се смята за най-добрия метод, защото то гарантира целостта на плода, следователно и високото качество на зехтина. Традиционният метод на производство е следният: след като се оберат, маслините се пренасят в маслобойна, където се складират за не повече от 2 денонощия. Измиват се и се отделят от листата, след което се смилят между големи каменни плочи до превръщането им в каша. Кашата се пресова и към нея се добавя вода и така получената смес преминава през машини, които филтрират утайката, водата и зехтинът се отделят. Процесът е натурален изцяло - към маслините не се добавят никакви други съставки, освен по-горе споменатата вода.

Хипокрит нарича зехтина: "великото терапевтично средство". В Древна Гърция хората са го използвали за лечение на рани, безсъние, морска болест, холера и язви. Вярвали са, че зехтинът забавя процеса на стареене на мозъка, вътрешните органи и тъканите. Гърците са използвали зехтина и като разкрасително средство за омекотяване и овлажняване на кожата.

Зехтинът, за разлика от други мазнини, ни предпазва от редица фатални болести, като атеросклероза и инфаркт. Той е с много голямо съдържание на антиоксиданти - витамините А и Е, които спомагат за неутрализирането на причиняващите рак свободни радикали в организма ни. Понижава холестерола, а това води до подобряване на кръвообръщението, понижаване на кръвното налягане и намалява риска от сърдечни заболявания. Също така ни предпазва от рак на гърдата и остеопороза. Помага и за нормалното функциониране на храносмилателната система.

Зехтинът наистина заслужава да бъде наричан "храната на боговете", защото хубавият и качествен зехтин ще Ви накара да се чувствате в блестящо здраве.

Очите на душата

Един ден Красотата и Грозотата, които от векове са били скарани, решили да се сдобрят. Грозотата заявила на Красотата:
- Хей, Красота! С теб от години наред се караме, нека вече да престанем с това и да се сдобрим.
Добросърдечната Красота веднага се съгласила и приела примирието. След няколко дни Грозотата предложила на Красотата да поплуват в морето. Красотата приела, съблекли се и влезли в морето да плуват. Както предполагате обаче, Грозотата имала лоши намерения - тя излязла от морето, пременила се с дрехите на Красотата, оставила й своите дрехи и бързо се отдалечила. След малко и Красотата излязла на брега и какво да види - дрехите й били откраднати и имала на разположение само дрехите на Грозотата. Иска или не, облякла ги и си тръгнала.
И от този ден нататък, човек все бърка красивото с грозното. Но на когото очите на душата му са отворени, той вижда в красивото грозното и в грозното красивото...

Сладка умора!

Тази снимка винаги ме кара да се усмихвам и да се убедя в това, че за малките деца понякога умора няма. Снимката е направена в един увеселителен парк в САЩ, където работех лятото, преди 2 години, като операторка на тази люлка, която се вижда на снимката. За цяло лято са минавали всякакви деца, но като това момиченце нямаше второ - тя толкова се беше изморила да се забавлява цял ден и не искаше да слиза от люлката, че най-накрая заспа на нея.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване!

Човек цял живот чака. Чака за всичко. А времето си минава и както знаете, на никого не прощава. Много често хората казват: "Има време!" и винаги отлагат.
Отлагат да пишат на любими хора; отлагат да прочетат дадена книга; отлагат много неща. И така, чакайки утре, след една седмица, година...отлагаме да бъдем щастливи! Защото "щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване." Да си щастлив, не когато "пристигнеш", а по време на "цялото пътуване". Има хора, които не могат да видят нещата, живота, в детайли и това им пречи да забележат мъничките радости всеки ден. Кога последно сте се наслаждавали на поля от цъфнали слънчогледи? Кога сте видяли КРАСОТАТА НА ЖИВОТА в детските очи? Кога сте тичали на воля, усещайки с всяка фибра на тялото си свободата? Кога последно сте се оставили вятърът да гали косата, а слънцето да милва лицето Ви?
Да пътуваш напред, борейки се с времето и безвремието, ръка за ръка с ЩАСТИЕТО, не е трудно. Човек сам си гради живота и нещата зависят от него и от никой друг.
Аз пътувам напред, набрала вече скорост! Пътувам 22 години. През целия си съзнателен живот здраво се бях хванала за щастието и продължавам да го правя. Понякога по стръмни пътеки, по кaлни пътища и вековни гори, сме се изгубвали един други, но ВИНАГИ пак сме се намирали. Питате се какво ли е туй щастие, за което Ви говоря? Веднага ще Ви отговоря: Щастието е във всичко! В това да бъдеш добър, въпреки че те нараняват! В това да обичаш, макар и да не те обичат! В това да помагаш, дори и още утре да забравят за това! Любовта към живота, която е най-истинската и най-голямата - ето това е ЩАСТИЕТО!
Ако искате и Вие да си го имате за другарче оттук насетне, не чакайте утре - открийте го ТУК И СЕГА, НА МОМЕНТА! Пътувайте с Него! И не се оплаквайте от живота си - той не е толкова гаден, за колкото Вие го мислите!
"Спирката" все още не се вижда, но пътят е дълъг и хубав, щом съм с теб, мое мило другарче, Щастие! И съм влюбена - влюбена в теб... Живот!
Обичам!

Семейство Слънчеви

Представям Ви семейство Слънчеви - наричат се така, защото всички те имат слънчева усмивка и ме зарадваха в един много хубав слънчев ден. Получих ги като подарък от най-добрата ми приятелка Катя, която ги беше направила с много любов, специално за мен.

Понякога, за да зарадваш някого; за да му подариш малко красота и обич, не е необходимо нищо друго, освен желание и малко повече въображение.

Тези "слънчеви" ягодки и всичко останало, което ми се случва напоследък, ме накараха да си кажа: "Искам съм слънчево момиче, въпреки трудностите понякога! Защото любовта струи отвсякъде, просто трябва да я откриеш..."

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

Инструментите на Дявола

Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.
А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.
Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък...

margaritta.dir.bg

Брайтън - едно красиво курортно градче!

Брайтън е едно невероятно красиво курортно градче, намиращо се на южното крайбрежие на Англия, в графство Източен Съсекс. Тук всичко те пленява - морето, прекрасните паркове, любезността на хората, карнавалите по улиците на града... Чувстваш се спокоен, весел, щастлив - сливаш се с тази красота; ставаш част от приказка. Откриваш любовта - в стремежа на чайката да прегърне синевата; във вълните, бързащи към брега; във вятъра, докосващ и милващ не само лицето, а и сърцето ти!

Брайтън... вълшебство, красота и любов!

Любопитни факти от живота на известни личности

- Шилер много обичал аромата на гнили ябълки и затова винаги държал няколко в чекмеджето си, за да се вдъхнови. 

- Байрон пък държал на масата си солница.

- Петко Славейков предпочитал каничка вино и горнооряховски суджук. 

- Димитър Талев ни напомня, че когато пишем, душата ни трябва да е чиста - той обичал на бюрото му да има бяла роза.

- Писателят Чарлз Дикенс винаги спял с главата на север. 

- Ги дьо Мопасан, Александър Дюма, Шарл Гуно и много други деятели на културата подписали знаменития протест срещу... "загрозяването на Париж с Айфеловата кула". 

- Древногръцкият поет  Анакреон (6 в. пр.н.е.) се задавил с гроздова семка и умрял.

- Според легендата, прочутият древногръцки драматург Есхил, пък умира на място от хвърлена на главата му костенурка. Понеже бил плешив, летящ отгоре орел помислил главата му за камък и пуснал костенурката, която държал в ноктите си.

-  Хемингуей твърди за себе си, че именно той е популяризирал Блъди Мери в Хонк Конг. Също така той е бил член или може би председател на неправителствена организация, която имала за цел да обменя и популяризира рецепти за коктейли. 

- През 1891 г.  импресионистът Моне спечелил 100 000 франка от френската национална лотария и така си осигурил средства за четки и боички, и се отдал на спокойно импресионистично съзерцаване на света.

- Салвадор Дали вкусвал живота по неповторим начин. Щом се отегчал от живота, се разхождал в градината си на върха на скалите. Избирал идеална праскова, затоплена от слънцето, хващал я в ръка и се възхищавал на златистата й обвивка. След това отхапвал от нея само веднъж. Устата му се изпълвала със сладък сок. Вкусвал бавно. После изплювал отхапаното и хвърлял прасковата в морето. Смятал, че това е идеалният миг и е получил от него повече, отколкото ако изяде цяла кошница праскови.

- В последната година от живота си руският писател  Николай Гогол изпада в тежка депресия и през 1852 умира, след като се е подложил на пост и лишения.

- Гласната “е” е най-употребяваната гласна в английския. Искайки да докаже, че тя не е непременно необходима, писателят Ърнест Винсънт Райт, написва роман от 267 страници – “Гадсби”, без да използва “е”. Романът бил граматически правилен, но струвал на автора много усилия, подбор на времето, замяна на думи и т.н. Така например, за да избегне съчетанието “Thanksgiving turkey“ (съдържащо “е”), Райт пише “holiday bird”. Умира през 1939 г, в деня на публикуването на романа.

- Хемингуей, преди да започне да работи е подострял по една камара моливи (пишел е прав, поради раняване в гърба при самолетна катастрофа). 

- Балзак е ставал в полунощ, пишел до 8 ч. сутринта, хапвал за половин час, след това пак пишел до 5ч.  следобед, вечерял и лягал да спи до полунощ.

- Александър Дюма е смятал за немислимо да пише есетата и дидактическите си творби на друга хартия освен розова. Романите си, пък, пишел задължително на синя, докато поемите – на жълта хартия.

- Юго е отишъл може би най-далеч в манията си за самодисциплина. Той нареждал на слугата си да вземе всичките му дрехи, да ги отнесе някъде извън дома и да не се връща, преди точно указан от писателя час, през което време той творял.

- Измежду първите писатели “прегърнали” пишещата машина са Зигмунд Фройд и Марк Твен. В действителност, точно Твен е първият автор написал целия си ръкопис на пишеща машина – и това е  шедьовърът “Приключенията на Том Сойер”.

- Легендата разказва, че Едгар Алън По е бил изключен от Военната академия “Уест Пойнт” през 1830 г., поради явяването му на парад гол, само по колан и ръкавици. Инструкциите за парадна униформа тогава изрично нареждали “бял колан, бели ръкавици и оръжие”. По, възприел всичко буквално – надянал пушката през рамо, сложил си белия колан и белите ръкавици и нищо друго…

- Шели, заедно с жена си- Мери Шели - автор на готически новели и романи - си устройвали нощни забавления в разни изоставени замъци, плашели се, организирали си всевъзможни страховити изживявания, за да привлекат вдъхновението... Плод на това е "Франкенщайн".

- Франсоа Волтер е първият западноевропейски интелектуалец, изкарвал прехраната си и дори забогатял чрез писане. 

- Вагнер композира по червен халат.

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата? Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор

Пеперуда

Беше от ония утрини, когато слънцето пръска топлина навсякъде още от най-ранни зори. Един славей нарушаваше мъртвата тишина на природата, а от време на време и щурецът се обаждаше. Тревата беше още оросена и натежалите капки лъщяха от слънчевите лъчи. Природна идилия!

Всичко изглеждаше спокойно, но всъщност не беше ... една красива пеперуда щеше да загърби пашкула си. Мъчеше се с все сила, за да се освободи от оковите на този пашкул - искаше свободата си, искаше да литне високо в небето, да кацне по красивите, ароматни цветя. И всичкото това един мъж го наблюдаваше. Стана му жал за горката пеперуда - така се мъчеше... Помисли. Реши да й помогне. Протегна ръка към пашкула, разкъса го и пеперудата се освободи. Но не стана така, както се очакваше - тя не литна, а буквално се влачеше по земята. Крилата й не бяха толкова силни, та да могат да вдигнат тежкото тяло. Така си и остана цял живот - без сила в крилете. Ако се беше освободила без чужда помощ, те щяха да заякнат, а тя щеше да танцува сега от цвят на цвят. Тя не го беше заслужила и именно това бе причината за това нещастие, макар виновен да беше човекът, който й помогна.

Така е и с хората. Например, ако решите всеки път да напишете домашното на детето си, то никога няма да се научи да си го пише само. И ще дойде ден, когато Вас няма да Ви има и тогава детето ще е безпомощно и "без криле". Не казвам да не помагате, но винаги дайте възможност и на детето да пробва, дори и понякога да греши - "Хората се учат от грешките си".

Не бъдете зависими от някого - винаги е най-добре, когато човек сам постига нещо. Удовлетворението, което носи собственният успех, е много ценно за нас самите, защото именно тогава се чувстваме силни, можещи, полезни - с една дума: удовлетворени!

Животът е цял низ от спадове и върхове. Най е добре, когато сме на върха, но е още по-добре, когато падайки долу, да можем сами да се издигнем, да не се откажем и се изправим пред всякакви трудности. Бъдете смели! Освободете се от своя пашкул и се устремете към синьото небе! Доловете мелодията на вятъра и танцувайте по цветята! Бъдете красива пеперуда с красиви криле! Успех!

Идеи за интересни книгоразделители

Ако обичате да четете, а са Ви доскучали обикновените книгоразделители, предлагам на вниманието Ви ето тези:

1. Книгоразделител "Книжен червей":

2. Дървен книгоразделител:

3. Книгоразделител от плат:

4. Книгоразделител лентичка:

6. Плетен книгоразделител:

7. Книгоразделител с мъниста:

8. Книгоразделители с "портрети":

Ако искате да си направите от тези книгоразделители, можете да видите тук