Първите трамваи

В началото на XX век, на 15 януари 1901 година, София осъмва със своя трамвайна мрежа и с първите 5 електрически трамвая. Преди това, още от средата на 80-те години, в града се движат по определени маршрути така нар. конски трамваи, значително по-нехигиеничен вид обществен транспорт. Този ден при първия курс на новооткритата придобивка официалните лица прекосяват от трамвайното депо до гарата до площад "Славейков".
Изграждането на цялата мрежа от трасета и електроснабдяване се отдава на концесия на белгийско акционерно дружество "Електрически трамваи". То получава правото да експлоатира трамвайните мрежи на София за срок от 40 години, но на практика почти цялото трамвайно предприятие преминава в ръцете на Столична община още през 1916 година.
Един хроникьор на известен софийски вестник отбелязва събитието така: "Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление от всесветския прогрес. Първият трамвай прекоси почти цялата Витошка улица. Грамадно множество народ се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви БЪРЗО, без ДРУСАНЕ, осветлява се електрически и има изящна мебелировка".
Мотрисите, 25 на брой, са двуосни, с по два 18-киловатови мотори с открити платформи. Някои от тях са втора употреба - внесени от Белгия. Но акционерите, с цел да получат по-високи печалби, разделят местата на първа и втора класа. Дървените вагони на първокласното отделение са застлани от две дълги плюшени възглавници. Разликата в цената е значителна - във втора класа билетът е бил 10 стотинки, а в първа - 15. Поради това и първокласните отделения най-често пътували празно, а второкласните - значително по-пълни, но никога препълнени. С разликата от 5 стотинки тогавашният столичанин би могъл да си купи кифла, кафе или цяла паста. Скоростта на движение на тогавашния трамвай е 15 км/ч, но тя се вижда твърде висока за населението. По първите пет трамвайни линии движението не започва веднага, а на етапи. По желание на общината в началото започват да работят само две, за да можело населението да свикне с новото силно движение, от което най-много се плашели майките, пазещи старателно децата си да не доближават до улиците с трамвайни линии.
Колкото и смешно да звучат някои от фактите, това е историята на нашите травмаи...

Мелодията на мисълта...

"Мелодията на мисълта идва от тоновете на Космоса. 
Великият диригент - чувството.
Великият композитор - природата.
Великият изпълнител - животът. 
ТОВА Е ВСИЧКОТО
Велика симфония - звездна, космична, безкрайна!
Чувството е поезията на мислите ни. 
Духът е светлият лъч на сътворената надежда, 
Безкрайната радост на пътя, 
Топлината на съществуването.
Разумът е творецът на осъщественото, енергията на ставащото, тласъкът над видимото, надеждата в отвъдното."

/Майка Тереза/

Какво е животът?

"Животът е предизвикателство - посрещни го. 
Животът е дар - приеми го. 
Животът е приключение - осъществи го. 
Животът е мъка - надмогни я. 
Животът е дълг - изпълни го. 
Животът е игра - изиграй я. 
Животът е тайнство - открий го. 
Животът е песен - изпей я. 
Животът е възможност - използвай я. 
Животът е пътешествие - извърши го. 
Животът е обещание - спази го. 
Животът е любов - открий я. 
Животът е красота - възхвали я. 
Животът е истина - осъзнай я. 
Животът е битка - приеми я. 
Животът е загадка - разреши я. 
Животът е цел - постигни я."

/Пиер Теяр дьо Шарден/

Щастлива на инат

Сигурна съм, че поне 70-80 %, ако не и повече хора, ще си кажат, че да си щастлив в България е почти невъзможно. И може би ще имат право. Като цяло, българската нация, според редица статистически проучвания, не е от най-щастливите нации в света. И си има причини. Една от най-важните причини е тази, че заплащането му е много ниско - 2.50 евро на час, докато средното заплащане за целия ЕС е 23.10 евро. Разликата е покъртителна! Трудно му е да свърже двата края. Но все пак, дали щастието "вирее" на българска почва? Дали има място в душите ни? 
Всъщност, щастието не е нищо повече, освен състояние на духа, както и няма пълно щастие. Няма човек, който да се чувства 24 часа щастлив. 
За себе си мога да кажа, че съм щастлив човек, защото живея на инат. Като се замисля, почти всичко, което съм постигнала до сега, съм го постигнала, благодарение на този мой инат. Щатлива съм от ината си - това е волята ми да отстоявам желанията и целите си и напук на песимистите и на гадостите на живота, реших да бъда щастлива. И то ... за дълго време. Обичам най-доброто за себе си, като всички други нормални хора, а най-доброто за мен е да бъда ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! А щастлива ще се чувствам, ако дам своя принос за един по-чист, по-добър и по-красив свят. Ще се опитам да направя щастливи, поне хората около мен. Може би, няма да променя света, но ако успея да променя песимизма на поне няколко хора, пак ще съм направила нещо. "Една птичка пролет не прави", но ако са няколко, след тях идват още и те вече "правят" пролет. А пролетта е хубав сезон :), пълен е с аромат на цветя, с повече усмихнати лица, с повече свежест, с повече ЖИВОТ!
Знам, че идва краят на месеца и трябва да си платите сметките и хич не Ви е до щастие, но замислете се... сметките нямат край, а животът Ви има... Нали не искате някой ден, в последната си минута, да съжалявате за нещата, които сте направили и които не сте?! Просто бъдете щастливи... на инат! Можем да променим много неща, вътре в нас са пречките, както и решенията. Сега отидете до прозореца, отворете го широко и си кажете: "Днес е един прекрасен ден, въпреки всичко, въпреки всичко..." 

И студентите са човешки хора! :)

Сесията наближава. "Голямото учене" също. И в такива моменти, когато ученето дойде в повече, се получават снимки като тази. Но все пак, моля, не се смейте на душевно "обгазените" с простотия студенти. "И те са човешки хора." :) 

"Хортън"

"По средата на май, в най-горещия ден,

 в най-дълбокия вир, в този хлад най-блажен,

 в този рай, по-познат като джунглата Нуул,

 Хортън слонът дочу странен, тихичък шум..."

 С този забавен текст писателят Доктор Зеус започва един от най-необикновените си разкази. Сега, след дълго време от публикуването на този разказ, създателите на "Ледена епоха", го съживяват по един невероятен начин. 

Филмът ни представя един находчив слон на име Хортън, който един ден случайно чува вик за помощ, идващ от малка прашинка, която се носи из въздуха. Скоро след това Хортън разбира, че тази мъничка прашинка подслонява цял един град на име Хувил, който е обитаван от микроскопични човеченца, които даже си имат и кмет. Въпреки многобройните обиди и присмех от страна на съседите и приятелите си, Хортън решава да запази прашинката. Той вярва, че "всеки е важен, дори да е малък".

 Той се опитва да обясни на всички, които не му вярват, че : "Ако пътувате в космоса, погледнете надолу, където живеем ние, щяхме да приличаме на прашинка". Той успява да се "свърже" с кмета на малкото градче Хувил и му обещава, че ще намери сигурно място за прашинката. Той дори си има мото: "Слонската дума тежи сто процента".

 След дългия път, който изминава с прашинката, изпълнен с много предизвикателства, Хортън намира сигурно място за приятелчетата си от Хувил.

 Това е един хубав филм, който ни доказва, че съществува и добро на този свят и че "всеки е важен, дори да е малък".

Оскар Уайлд

Очаквайте продължение :)
Оригиналната презентация може да откриете тук.

Детските очи...

Те са чисти. Невинни. Детските очи не лъжат. Те са искрени, весели, усмихнати и дори понякога тъжни, винаги са отворени към света, към бъдещето. Защото обичат! Защото всичко около тях е цветно, няма го досадното "сиво ежедневие" на възрастните. 
Децата се радват и то... на много неща - не само на лъскавите играчки, а и на целувката и прегръдката на мама, на усмивката на непознат, на шарените листа на есента, на звездите през нощта...

Те мечтаят. Имат си свой приказен свят и вярват в чудеса - не са като нас, възрастните. Даже, сигурно, понякога си задават въпроса, който си задава и Малкият принц: "Защо ли възрастните са толкова скучни и не разбират света?" Иска ми се, детето в нас да остане "живо" завинаги, защото то ни радва, то ни дарява с щастие, красота.

 
Търси красотата, има я. Ще я откриеш единствено с детето в себе си.

Снимки от Египет - част 1

Каквото и да напиша за Египет, ще е малко. Бях там тази пролет, в началото на април. Това беше подарък, който си направих за рожденния си ден.  Всичко беше на 6 - съвсем друга култура, различни хора, хилядолетна история, прекрасните корали на Червено море и много весели моменти. :) Сега искам да споделя няколко снимки с Вас и малко по-късно ще разкажа и за местата, на които съм била. Дано Ви харесат снимките! :)

Моят египетски "приятел"-търговец, който се опитваше да ни продава какви ли не  джунджурии.

"Галя" пирамидара на Хефрен.

Облегнала  съм се и си почивам :)

Целувам пирамидата :) :) :) 

Красотата на Червено море и чайките...

Кораловите рифове...

Следва продължение...

Най-скъпото съкровище

Младо семейство, имащи едно малко детенце - момиченце - решили да си купят нов телевизор. Обаче само след една седмица изникнал проблем и повикали техник. Той отворил телевизионната кутия и с голямо учудване открил, че там има малки залъчета хляб. Бащата като видял това, ядосано попитал малката си дъщеря: 

- Ти ли направи това?

- Да... 

- Но защо? Нямаше ли къде другаде да играеш? 

- Но татко...аз исках да помогна! 

- Как да помогнеш? На кого? Не виждаш ли, че само вредиш - сега трябва да платя на техника дузина пари. 

- Татко, аз помогнах на болните и гладните деца по света. Всеки ден ги дават по телевизията - дори има деца, които умират от глад. Аз исках да споделя моята храна с тях,...за да не умират. Иначе нали после, когато те отидат на небето, майките и бащите им ще плачат. Затова татко... Бащата нямал думи! Със сълзи на очите прегърнал малкото си ангелче и й казал, че се извинява за глупавата постъпка и че я обича повече от всичко на света.

Децата са нашето богатство! Те не заслужават нищо лошо - нито да гладуват, нито да ходят окъсани, нито нищо лошо.Те са ония ангелчета, които дават смисъл на живота ни... 

Обичам всички деца - няма значение дали е българче, ромче, негърче или каквото и да е. Те са ония светли създания, които нямат никаква вина за нищо. Те са чисти! И има нещо свръхестествено в тях. Понякога дори си мисля, че не са хора. И единствено и само от нас зависи какви ще бъдат тези деца след време... Зависи от теб, от мен, от родителите, от обществото, от учителя... И ако искаме да бъдат истински хора - добри, състрадателни, помагащи, весели, запазили най-святото от детските години, трябва да положим усилия - усилия да се грижим за тях по-добре, дори да не са нашите биологични деца; усилия да се чувстват по-добре; усилия за постигане на всичко най-хубаво . И ако някой, който има дете, Ви каже, че е беден, значи Ви е излъгал: децата са най-голямото богатство, най-скъпото съкровище! Пари се изкарват - понякога лесно, понякога трудно и така се харчат, но спомените, игрите, усмивките на децата не могат да се заменят за нищо на света. 

Аз все още нямам собствени деца, но имам чувството, че съм майка на всички деца по света, защото ги обожавам и искам най-доброто за тях! Виждала съм и съм работила с най-различни деца: весели, тъжни, болни, инвалиди и т.н. И всички са еднакви - всички те търсят обич, внимание, нежност ... Дайте им го! Не ги лишавайте от това - никоя играчка, колкото и скъпа да е тя, не може да замени това, да бъдете заедно и да ги радвате. 

Децата са съкровище - истинско, незаменимо и безценно! Те са любов! Те са нежност! Те са смисълът на живота ни... 

Мечтай и обичай повече!

Обожавам тази гледка! Пълна хармония, даряваща прелест; обаяние за очите и наслада за душата. Наблюдавайки тази вълшебна картина, сътворена от Майката Природа, цялото ми същество се омайва - усещам радост, обич и свобода - като птица, зареяла се в своя "океан". Въздухът ме гали със своята песен - съвършена и неочаквана, а клоните, устремени към небето ме подканват - МЕЧТАЙ И ОБИЧАЙ ПОВЕЧЕ! Любов... 

Стреми се към върха!

Преди много време имало една малка групичка от жабчета, които си организирали надбягване. Те искали да изкачат една много висока кула. Около кулата се събрала голяма тълпа, за да наблюдават съзтезанието и да аплодират участниците...

Съзтезанието започнало... Никой не вярвал, че малките слабички жабчета ще достигнат върха. Чували се изказвания като: "О, пътят е много труден, невъзможно е. Няма начин да я изкачат". Още със започването на съзтезанието много жабчета се заслушали в коментарите на публиката и се отказали, докато други продължавали смело напред. Все повече и повече жабчета се уморявали и отпадали... 

Но едно от тях продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...То не се предавало! На самия край всички вече се били отказали, с изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички останали поискали да разберат как е успяло малкото жабче?

 Оказало се, че...Победителят бил глух! 

 Никога не слушайте песимистичните изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти - онези, които носите дълбоко в сърцето си! Бъдете винаги позитивни и преди всичко бъдете глухи, когато хората Ви казват, че Виe не ще можете да осъществите мечтите си! МОЖЕТЕ!

Раздайте цялата си любов!

Любовта движи света! Тя е оная светла искрица, даваща смисъл на живота ни. Заобиколени сме навсякъде от нея, макар понякога да не я забелязваме, отминаваме, не й обръщаме внимание.

Загледали ли сте се понякога в очите на дете? Ако не сте - направете го! Там ще откриете най-чистата детска любов.

Спряли ли сте се пред талантлив уличен музикант? Направете го! Там ще откриете любовта на музиката - тя ще Ви накара да се чувствате по-добре. 

Сутрин, ставайки рано, наблюдавали ли сте изгрева? Вдишвали ли сте дълбоко въздуха? А залеза? Цветята? Направете го, защото там ще откриете любовта на природата. 

Днес казахте ли на половинката си или на любим човек, колко много го обичате и че е много важен за Вас? Направете го - там ще откриете искрената любов на любимите си хора. 

Усмихнахте ли се на някого? Направете го, защото така ще получите своята заслужена усмивка и това ще Ви направи по-щастливи. 

Помогнете на някого - и това е любов! Зарадвайте го!

Подарете нещо на някого от сърце!

Простете! С омразата и злобата до никъде няма да стигнем.

Раздайте цялата си любов и ще получите в замяна много повече от това, което сте дали.

Радостта са на света...

Децата са любов! Гледайки това малко сладурче как тича и се радва, сърцето ми се пълнеше с нежност и обич. Слънцето може да завиди на тази усмивка; вятърът - на този бяг... 

"Децата са далечната мечта,

те скоро в своя път ще полетят,

децата радостта са на света,

звездица крие всяко в свойта гръд."

Петя Дубарова

"Хиляда и една нощ"

Ровейки се по прашните рафтове на библиотеката, попаднах на една доста стара книжчица - "Хиляда и една нощ". И така... се потопих в атмосферата на Изтока.
Според едно предание преди много години в Индия живял и царувал един цар на име Шехриар, който е бил прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следващата сутрин я убивал. Но един ден в царството останала само една девойка - това била везирската дъщеря Шехеразада. Когато обаче дошъл нейният ред, тя почнала да разказва приказки на царя и щом се зазорявало, тя прекъсвала приказката на най-интересното място. И понеже царят е бил много любопитен, е искал да узнае какво става по-нататък. И така девойката разказвала приказки на царя и винаги я е прекъсвала на разсъмване и това продължило 1001 нощ. Царят много приказки е чул от Шехеразада, смилил се над нея и те заживели дълго и щастливо. Смята се, че така са се появили приказките "Хиляда и една нощ".
Тези приказки те карат да замечтаеш; да се откъснеш от днешното, от сегашното и да преплуваш цял един океан от "чуднотии". Изведнъж попадаш в покоите на султани, царе и халифи, пътуваш из далечни планини и морета, вървиш по красивите и чудни улици на Кайро и Багдад. Султаните, царете и халифите, макар и да изглеждат добродушни, изпълняват злонамерените съвети на своите везири и често вършат несправедливости, но пък понякога се опомнят навреме и наказват жестоко своите съветници. За разлика от тях малките хора от народа - хамали, просяци, роби винаги са добродушни и обичат ближния си. И тук в тези приказки, както и в приказките на другите народи, ВИНАГИ побеждава доброто и всеки получава заслуженото.
Хубаво е човек да се потапя понякога в различни светове, в различно време! Това е нещо като красив слънчев лъч в мрачен ден. И най-важното - връщаш се в детството си - в онова сладко време, когато всичко е било розово, омайно и чудно! В онова вълшебно детство...

Когато се събудих тази сутрин...

Тази сутрин, поздравявайки слънцето, си облякох усмивката на лицето и хубавото настроение на душата...

Изгоних всички облаци на отчаянието, тъгата и лошите мисли от главата си...

Защото животът е прекалено кратък и прекрасен; защото всеки ден е дар и защото искам всеки ден с усмивката си да посея милиони слънчогледи...

Животът е прекрасен и от всеки ъгъл ни "дебне" любов и красота! Отворете си сърцето към живота и ще се учудите с колко обич може да Ви дари Тя! 

Усмихнат и ползотворен ден! :)

Amazing Flower Gardens

Amazing Flower Gardens

View more presentations from Dinisha .

Amazing Nature Arts

Amazing Nature Arts

View more presentations from Dinisha .

Пухкави сладки зайченца