Теб като теб

Обесих мрака в душата си,

разтроших леда навред,

обагрих дните си с песен,

за да имат вишните теб.

Теб като поезия,

теб като цвят,

теб като ухание,

дихание,

вдъхновение,

озарение,

теб като теб.

Завих се с аромата ти тази вечер...

Завих се с аромата ти тази вечер,

изгоних студа от душата си,

вдишах миглите ти

и намерих утеха във "водопадния си смях."

Затанцувах, гледайки звездите,

открих най-красивата

и най-светлата -

подарих ти я.

Заухая ми на рози

и на пролетен дъжд,

казаха ми:"Ти си луда...

Зима е..."

Но в душата ми е пролет,

и май винаги е било така,

сещам се само за сладките мигове,

само за люляци и разпилени коси...

Завих се с аромата ти тази вечер...

И толкова е хубаво...