Откраднах теб от теб

Откраднах теб от теб

за една песен време,

казах на бляна си да те рисува

с цялата ти нежност и поезия.

И блянът, послушен мой роб,

те извая от пролетните ветрове,

от слънчевите петна по очите ми,

от канеления аромат на дните ми...

Затова си толкова желан -

като аромата на какао в студен зимен сън,

като летния, окъпан в бури огън,

като едничката магия в ръцете на дете...

Откраднах теб от теб,

не за да те имам,

а за да НИ има.

Няма да те върна.

На С.

Очите ти поръсени със звезден прашец,

изгряват в мрака на нощта,

целуват ме нежно и неуморно

до първите слънчеви петна на деня.

Обичам те!

Вали по скулестите ти страни

Разтапям се

като снежинка по лицето ти.

Закъснял е Северния вятър,

който да ме съхрани

от топлината ти.

Валят сълзи

по скулестите ти страни...

Вали... Вали...

С.Т.

Момичето с водопаден смях

ИЗПИВАМ ТЕ

Прехласвам се в очите на момичето

със водопаден смях,

което се завива с аромата ми,

сънува леки пеперуди,

а сутрин се разтваря тихо в чая ми,

излят бълбукащо във чашата

от белоснежен порцелан.

С.Т.

Теб като теб

Обесих мрака в душата си,

разтроших леда навред,

обагрих дните си с песен,

за да имат вишните теб.

Теб като поезия,

теб като цвят,

теб като ухание,

дихание,

вдъхновение,

озарение,

теб като теб.