Завих се с аромата ти тази вечер,
изгоних студа от душата си,
вдишах миглите ти
и намерих утеха във "водопадния си смях."
Затанцувах, гледайки звездите,
открих най-красивата
и най-светлата -
подарих ти я.
Заухая ми на рози
и на пролетен дъжд,
казаха ми:"Ти си луда...
Зима е..."
Но в душата ми е пролет,
и май винаги е било така,
сещам се само за сладките мигове,
само за люляци и разпилени коси...
Завих се с аромата ти тази вечер...
И толкова е хубаво...
4 коментара:
Прекрасно стихотворение! :) Може някой ден да станеш и поетеса и дори да издадеш книга. :) :) :)
Похвално :)
красиво :)
Аз пък полудявам май :)
Post a Comment