Showing posts with label обич. Show all posts
Showing posts with label обич. Show all posts

Monday, 12 January 2009

Богатство

Аз съм много богата! Толкова богата, че дори не може да си представите. Богатството ми се състои в тонове обич, уважение, щастие, здраве и т.н. Нали разбирате, че няма как да изброя цялото си богатсво по простата причина, че съм извънредно богата?! Никога през живота си не съм била бедна и когато усещах, че богатството ми намалява, на помощ ми идваха едни добри приятели - МЕЧТИТЕ и наистина ми помагаха. Те ме държаха на крак, те ми даваха кураж.

С тях се научих да летя и то не къде да е, а сред розови облачета и винаги беше пролет в душата ми. И когато те ме възстановяваха слизах на земята, за да си почина и да дам цялата си любов на хората около мен. Подправях тази любов и с уважение, но никога не съм слагала дори и един грам омраза. Това им хареса на всички и те "поглъщаха" на големи парчета от това сладко, наречено Любов, подправено с уважение.

Ех, имаше и такива, които не го харесваха, но аз на тях не им обръщам внимание, макар понякога да успяват да ми "счупят" крилата. Онези крила, с които летя, за да достигна до повече хора и да ги "заразя" с усмивката си и с голямата любов, която едвам-едвам се побира в моето сърце. И да знаете, че се получава - успявам да "заразя" хората около мен и тогава се чувствам щастлива, много щастлива!

За всичко това ми помагаше и едно друго другарче - Здравето, моето ескимоско Здраве. Без него не бих могла да съм това, което съм сега и му благодаря с цялото си сърце за това, че винаги беше до мен!

Животът е хубав! А хората понякога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат - просто трябва да знаеш как да ги "покориш". Понякога имаш чувството,че изкачваш Еверест, но с търпение и желание сме в състояние да променим нещата около нас! Не е чак толкова трудно - опитайте! Подправете живота си с повече обич! Наистина си струва!

Tuesday, 30 December 2008

Обич

Идва знойно лято. Красиво. Запомнящо се. Със своето топло море и замечтани песъчинки. Любовни стихове чайките редят. Любовта се носи във въздуха. Ухае на жега. Пареща жега. Чувствителна жега. Истинска. И пак е красиво...
После идва есента... със своята меланхолия. От много далечни места, от непознати страни, вятърът ни довява облаци с аромат на лайка. Идват и си отиват тъй бързо, както слънчевите лъчи, галещи косите ми. Пея за истинската любов, въпреки многото тунели в мен; въпреки войните, които водя със себе си; въпреки реките, бушуващи в мен - тези, които не знам къде се вливат. Вярвам в Нея! Без да задавам излишни въпроси, без да се съмнявам, без да чакам. Защото имам птички, които изпълват деня и нощта ми с омайни песни.
После настъпва зима. Красива зима! Снежна. Пухкава. Бяла. Със своите хиляди снежинки и топли сърца. Истински. Влюбени! Всяко късче лед рисува сребърни мечти. Чертае нови хоризонти. Открива нови светове... Пред всички нас. Но отминава бързо и настъпва Тя: любимата ми пролет - със своите влюбени врабчета. Нов живот се ражда. Всяка тревичка, всяка рекичка, всяко цвете ухае на пролет, ... на люляк, ... на любов. Носи ни порция сладко щастие. Истинско. Цветно. С много теменужки. Със своя южняк идва тя, довяващ ни много нови мечти. Осъществими. Всичко ухае на обич и е обич. Някъде, някой, незнайно защо, незнайно колко и незнайно кого... обича! Просто ОБИЧА...