Showing posts with label мечти. Show all posts
Showing posts with label мечти. Show all posts

Friday, 22 May 2009

Детските очи...

Те са чисти. Невинни. Детските очи не лъжат. Те са искрени, весели, усмихнати и дори понякога тъжни, винаги са отворени към света, към бъдещето. Защото обичат! Защото всичко около тях е цветно, няма го досадното "сиво ежедневие" на възрастните. 
Децата се радват и то... на много неща - не само на лъскавите играчки, а и на целувката и прегръдката на мама, на усмивката на непознат, на шарените листа на есента, на звездите през нощта...

Те мечтаят. Имат си свой приказен свят и вярват в чудеса - не са като нас, възрастните. Даже, сигурно, понякога си задават въпроса, който си задава и Малкият принц: "Защо ли възрастните са толкова скучни и не разбират света?" Иска ми се, детето в нас да остане "живо" завинаги, защото то ни радва, то ни дарява с щастие, красота.
 
Търси красотата, има я. Ще я откриеш единствено с детето в себе си.

Sunday, 18 January 2009

Дъгата на моите мечти

Дъждът, идващ право от очичките на облачетата, ме целува и нежно гали кожата ми. Не ми трябва чадър! Нека ме целува, нека ме гали, нека да е така нежен с мен... Познавам този дъжд. Той идва, заедно с аромата на люляците,със свежата млада зеленина, със звездните нощи, с жабешките хорове и с мечтите за далечни земи. Неописуема красота!

Дъждът продължава да ръми и изведнъж зад облаците се показва слънцето, за да огрее цялата земя и да превърне капчиците в нежна изумрудена светлина. А аз скривам всяка тъга зад шарените си дрехи. Да, шарени са, като дъгата която току-що огря всичко. Цикламено-нежна, сияйна и дивна дъга. Дъгата на моите мечти...

Monday, 12 January 2009

Богатство

Аз съм много богата! Толкова богата, че дори не може да си представите. Богатството ми се състои в тонове обич, уважение, щастие, здраве и т.н. Нали разбирате, че няма как да изброя цялото си богатсво по простата причина, че съм извънредно богата?! Никога през живота си не съм била бедна и когато усещах, че богатството ми намалява, на помощ ми идваха едни добри приятели - МЕЧТИТЕ и наистина ми помагаха. Те ме държаха на крак, те ми даваха кураж.

С тях се научих да летя и то не къде да е, а сред розови облачета и винаги беше пролет в душата ми. И когато те ме възстановяваха слизах на земята, за да си почина и да дам цялата си любов на хората около мен. Подправях тази любов и с уважение, но никога не съм слагала дори и един грам омраза. Това им хареса на всички и те "поглъщаха" на големи парчета от това сладко, наречено Любов, подправено с уважение.

Ех, имаше и такива, които не го харесваха, но аз на тях не им обръщам внимание, макар понякога да успяват да ми "счупят" крилата. Онези крила, с които летя, за да достигна до повече хора и да ги "заразя" с усмивката си и с голямата любов, която едвам-едвам се побира в моето сърце. И да знаете, че се получава - успявам да "заразя" хората около мен и тогава се чувствам щастлива, много щастлива!

За всичко това ми помагаше и едно друго другарче - Здравето, моето ескимоско Здраве. Без него не бих могла да съм това, което съм сега и му благодаря с цялото си сърце за това, че винаги беше до мен!

Животът е хубав! А хората понякога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат - просто трябва да знаеш как да ги "покориш". Понякога имаш чувството,че изкачваш Еверест, но с търпение и желание сме в състояние да променим нещата около нас! Не е чак толкова трудно - опитайте! Подправете живота си с повече обич! Наистина си струва!