Дъждът, идващ право от очичките на облачетата, ме целува и нежно гали кожата ми. Не ми трябва чадър! Нека ме целува, нека ме гали, нека да е така нежен с мен... Познавам този дъжд. Той идва, заедно с аромата на люляците,със свежата млада зеленина, със звездните нощи, с жабешките хорове и с мечтите за далечни земи. Неописуема красота!
Дъждът продължава да ръми и изведнъж зад облаците се показва слънцето, за да огрее цялата земя и да превърне капчиците в нежна изумрудена светлина. А аз скривам всяка тъга зад шарените си дрехи. Да, шарени са, като дъгата която току-що огря всичко. Цикламено-нежна, сияйна и дивна дъга. Дъгата на моите мечти...
Posts
