Малките неща в живота

Животът е велик! И всяко нещо в него е велико, неповторимо... Ние, хората, понякога казваме на определени неща големи и малки. Аз ще ви говоря именно за вторите - за малките неща в живота и за техния смисъл.
Замислих се за тях още преди години по време на едно пътуване - на един билборд рекламираха нещо и отдолу пишеше: "Силата на малките неща". Замислих се сериозно за тяхната сила и открих, че именно те са ме правели щастлива в цялото ми съществувание до сега.
Веднъж майка ми ми беше изпратила няколко цветчета по сестра ми - те толкова бяха увехнали, защото бяха изминали 300 км. път с автобус. Но като ги получих нямаше по-щастлив човек от мен на земята!
Друг път, както си ходех по улицата, изведнъж отнякъде долетя един голям балон. Хванах го и му се радвах, но точно в този момент видях едно малко момиченце и реших, че тя повече ще му се радва и й подарих балона. Бях права - тя ми се усмихна широко и това беше най-щастливият ми момент за този ден.
Работила съм като операторка в увеселителен парк на една детска люлка. Помня всички "пакостници", които ми се усмихваха, прегръщаха, целуваха... Най-голямата ми радост за цяло лято! За някои хора това не е кой знае какво... Но за мен е! Това е нещо велико - дете, същински ангел, да ти се радва и да ти се усмихва. Малко, но истинско!
Помня и когато моето дръвче си "показа" листенцата. Някои от Вас ще си кажат: "Някакво си дърво и някакви листенца, какво пък толкова?" Как какво пък? Ражда се един нов живот, радва хора - нима това е малко? На пръв поглед: ДА, но всъщност се случва нещо велико.
Прадядо ми е намерил вода на някакво много стръмно място и решил точно там да построи една чешма. Всички са били против това, защото си мислели, че е без смисъл. Според тях никой не минавал от толкова стръмно място и следователно нямало нужда от вода. Но той не се отказал: построил чешмата с помощта на един майстор и най-накрая седнали с него да обядват близо до чешмата, под сянката на едно дърво. Тъкмо майсторът го попитал какъв е смисълът да има чешма на това и от Бога забравено място, зачуруликала една малка птичка, кацнала и пийнала вода и тогава прадядо ми е казал: "Виждаш ли тази мъничка птичка колко беше жадна?! Ако я нямаше тази чешма, тя още дълго време щеше да се лута в търсене на няколко капки вода, а може би и нямаше да намери. Тази чешма вече си постигна целта, дори вече ни животни, ни хора да не пият от нея. Птичката може да е малка, може да е пила само няколко капки вода, но е живо същество като теб и мен и аз се радвам, че намери точно моята чешма и пи вода от нея. Сега и тя е щастлива, че вече не е жадна, и аз съм щастлив, защото успях да й помогна."
Мога да Ви изброя още толкова много "малки" неща, но страниците няма да ми стигнат. Оставям на Вас да допълните списъка и Ви пожелавам да се откъснете от забързаното ежедневие и да се радвате на малките неща от живота: на усмивката на детето на улицата, на цъфналото цвете, на работещата пчеличка, на това, което имате и на успехите си, колкото и малки да са те! Радвайте се на живота и точно тогава ще откриете, че и той Ви се радва! ОБИЧАЙТЕ!

Подарък

Малкото момиче цели месеци събира пари. Баща й имаше рожден ден утре. Искаше да му купи най-хубавия подарък, но така и не се сещаше точно какво, как и откъде да го купи. И така, тръгна по главната улица, с монетките в джоба, които беше събрала. Обикаля, обикаля и нищо хубаво не можа да намери за тези пари. Отказа се. Прибра се вкъщи и отчаяно почна да мисли. Изведнъж усмивка грейна на хубавото й личице. Стана, отвори малкото си шкафче и от там извади една малка кутия. Почти цяла нощ не спа - занимавеше се тъй усърдно с украсата на кутията и подаръка, който щеше да сложи в нея. И така очакваният ден дойде. Момиченцето се събуди с усмивка, грабна кутията и отиде при баща си:

- Добро утро, тате! Честит рожден ден! Заповядай, този подарък е за теб.

Човекът взе кутията, отвори я с нетърпение, вълнуваше се, но ... остана разочарован. В кутията нямаше нищо. И дори сърдито каза на дъщеря си:- Ти шегуваш ли се с мен? В кутията няма нищо!

Малкото момиче едвам сдържаше сълзите си и изрече:

-Как да няма татко? Обиколих всички магазини, но така и не успях да намеря нещо, което да е толкова скъпо, че да те зарадва и да те накара да се чувстваш по-специален. Затова аз реших да ти подаря .... моите целувки и прегръдки. Цялата кутия е пълна с тях. Реших, че това е скъп подарък и че един ден, ако аз не съм до теб и ти липсвам, можеш да отвориш кутията и аз да те целуна, да те прегърна...

Бащата не знаеше какво да каже... Искаше да потъне вдън земя от срам. Взе малкото си ангелче в прегръдките си и му се извини. От този ден нататък никога не получи толкова скъп подарък. Минаха години, момиченцето "сви" свое гнездо и когато липсваше на баща си, той просто отваряше кутията и целувки обсипваха лицето му. Усещаше топлината и близостта на своето момиче.

Всички ние обичаме да получаваме подаръци - едни се радват на кола, други на диаманти, трети на букет цветя, други - на усмивка и т.н . Но не е ли най-ценен онзи подарък, който е подарен със сърце и душа?! Който е избран специално за теб?! От любов. А не по принуда ... защото примерно е празник и трябва да се подари нещо. Понякога една мила дума, една искрена усмивка, едно цвете, книга е много по-ценен подарък от всичките скъпи бижута, коли и дрешки на света. Хората са различни и се радват на различни неща, но най-истински са онези, които са успели да преодолеят материалната зависимост и успяват да се зарадват на малките подаръци.

И накрая искам да Ви подаря усмивката на слънчогледа, една топла прегръдка, разходка по дъгата, аромата на цветята и музиката на вятъра...