Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже, че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми... Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!
Всеки един от нас има проблeми, трудни пътеки, които трябва да извърви. А те са толкова много, че понякога не му се иска сутрин да си отвори очите, защото му е "криво". Но дълбоко в себе си вярвам, че всеки един от нас се ражда с някаква мисия на този свят. Мисия, която осъзнава в най-трудните си моменти, когато остава сам със себе си и има време да зърне в душата си. И ако успява да живее така, че освен за себе си, мисли и за другите, значи тогава не тежи на тази земя. Ако поне веднъж е предизвикал усмивка, послушал изповедта на човек, изпаднал в беда, макар и непознат, ако поне веднъж се е взрял в детските очички, значи не е живял напразно.
"Homo sum et nihil humani a me alienum puto." /"Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо."/е казал Теренций преди много векове и е бил прав. Защото колкото и да се опитваме да бъдем добри, понякога имаме моменти на слабост, когато нараняваме или нас нараняват. Но важното е след това да осъзнаем грешките си, да се усмихнем на света и да простим на хората и то не само на Коледа.
Важното е, дори да има разочарования, да грабнем мига и да поемем по шарената дъга към непознати светове, към звездите, към мечтите и към хълмовете, разцъфнали от пролетното слънце. Защото не е важно колко си живял, важно е КАК си живял и до колко човешки сърца си успял да стигнеш, усещайки пулса на Вселената.
Животът наистина е прекалено кратък, но е хубав и шарен! И ако успееш да уловиш цветните балони в ежеднението, значи не си съществувал, а си ЖИВЯЛ, ти си ЖИВЯЛ...
Всеки един от нас има проблeми, трудни пътеки, които трябва да извърви. А те са толкова много, че понякога не му се иска сутрин да си отвори очите, защото му е "криво". Но дълбоко в себе си вярвам, че всеки един от нас се ражда с някаква мисия на този свят. Мисия, която осъзнава в най-трудните си моменти, когато остава сам със себе си и има време да зърне в душата си. И ако успява да живее така, че освен за себе си, мисли и за другите, значи тогава не тежи на тази земя. Ако поне веднъж е предизвикал усмивка, послушал изповедта на човек, изпаднал в беда, макар и непознат, ако поне веднъж се е взрял в детските очички, значи не е живял напразно. 
Танцува ми се като пуканка
Posts
