Първата ми публикация в този блог е от 6 ноември 2008 г. Не съм от тези блогъри, които пишат всеки ден, защото не винаги имам вдъхновение. Не знам колко хора го следят редовно и му се радват, макар вече броят на последователите да е 50. :)
Преди време си бях обещала, че ако някой ден имам толкова читатели на блога, ще направя нещо като "юбилей" на последователите. Затова реших да подаря на един от Вас една прекрасна книга от личната ми библиотека. Става въпрос за книжката "На дива роза пъпки нежни" - любовна лирика от Емануил Попдимитров. Единственото нещо, което трябва да направите е да оставите коментар под тази публикация. Ще избера на кого да подаря книгата чрез жребий. Краен срок - 15 септември. Пощенските разходи са за моя сметка.
Както и искам да благодаря на всички, които ме четат, коментират или просто минават от тук случайно! Обичайте се и се усмихвайте повече! :)
Posts
4 коментара:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
Вапцаров / zmiqta- Руми/
Въпреки че съм сравнително от скоро сред твоите редовни читатели, те поздравявам за прекрасния блог и още по-прекрасната идея да отпразнуваш своите 50 последователи по толкова оригинален начин :)
...зад маска на разбойник по пътя си открих те и песента на птиците смири ме за да изпълня думите ти....
Честити ти 50 последователи! Да станат поне 500! Защото това, че пишеш рядко, не значи, че публикуваното не буди интерес.
Аз съм от тези, които са на приливи и отливи, ту логореята ми взима връх, ту сама на себе си се чудя защо не пиша. Май е като при теб, муза трябва :)
А ти пиши! Ние четем и ти се радваме.
Post a Comment