Представям Ви семейство Слънчеви - наричат се така, защото всички те имат слънчева усмивка и ме зарадваха в един много хубав слънчев ден. Получих ги като подарък от най-добрата ми приятелка Катя, която ги беше направила с много любов, специално за мен.
Понякога, за да зарадваш някого; за да му подариш малко красота и обич, не е необходимо нищо друго, освен желание и малко повече въображение.
Тези "слънчеви" ягодки и всичко останало, което ми се случва напоследък, ме накараха да си кажа: "Искам съм слънчево момиче, въпреки трудностите понякога! Защото любовта струи отвсякъде, просто трябва да я откриеш..."
Да съм слънчево момиче
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Петя Дубарова
Thursday, 11 June 2009
Семейство Слънчеви
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 коментара:
Много са сладкиии :-))))
Изкушаващи! :))))
А стихотворението е прекрасно...
Post a Comment