- Шилер много обичал аромата на гнили ябълки и затова винаги държал няколко в чекмеджето си, за да се вдъхнови.
- Байрон пък държал на масата си солница.
- Петко Славейков предпочитал каничка вино и горнооряховски суджук.
- Димитър Талев ни напомня, че когато пишем, душата ни трябва да е чиста - той обичал на бюрото му да има бяла роза.
- Писателят Чарлз Дикенс винаги спял с главата на север.
- Ги дьо Мопасан, Александър Дюма, Шарл Гуно и много други деятели на културата подписали знаменития протест срещу... "загрозяването на Париж с Айфеловата кула".
- Древногръцкият поет Анакреон (6 в. пр.н.е.) се задавил с гроздова семка и умрял.
- Според легендата, прочутият древногръцки драматург Есхил, пък умира на място от хвърлена на главата му костенурка. Понеже бил плешив, летящ отгоре орел помислил главата му за камък и пуснал костенурката, която държал в ноктите си.
- Хемингуей твърди за себе си, че именно той е популяризирал Блъди Мери в Хонк Конг. Също така той е бил член или може би председател на неправителствена организация, която имала за цел да обменя и популяризира рецепти за коктейли.
- През 1891 г. импресионистът Моне спечелил 100 000 франка от френската национална лотария и така си осигурил средства за четки и боички, и се отдал на спокойно импресионистично съзерцаване на света.
- Салвадор Дали вкусвал живота по неповторим начин. Щом се отегчал от живота, се разхождал в градината си на върха на скалите. Избирал идеална праскова, затоплена от слънцето, хващал я в ръка и се възхищавал на златистата й обвивка. След това отхапвал от нея само веднъж. Устата му се изпълвала със сладък сок. Вкусвал бавно. После изплювал отхапаното и хвърлял прасковата в морето. Смятал, че това е идеалният миг и е получил от него повече, отколкото ако изяде цяла кошница праскови.
- В последната година от живота си руският писател Николай Гогол изпада в тежка депресия и през 1852 умира, след като се е подложил на пост и лишения.
- Гласната “е” е най-употребяваната гласна в английския. Искайки да докаже, че тя не е непременно необходима, писателят Ърнест Винсънт Райт, написва роман от 267 страници – “Гадсби”, без да използва “е”. Романът бил граматически правилен, но струвал на автора много усилия, подбор на времето, замяна на думи и т.н. Така например, за да избегне съчетанието “Thanksgiving turkey“ (съдържащо “е”), Райт пише “holiday bird”. Умира през 1939 г, в деня на публикуването на романа.
- Хемингуей, преди да започне да работи е подострял по една камара моливи (пишел е прав, поради раняване в гърба при самолетна катастрофа).
- Балзак е ставал в полунощ, пишел до 8 ч. сутринта, хапвал за половин час, след това пак пишел до 5ч. следобед, вечерял и лягал да спи до полунощ.
- Александър Дюма е смятал за немислимо да пише есетата и дидактическите си творби на друга хартия освен розова. Романите си, пък, пишел задължително на синя, докато поемите – на жълта хартия.
- Юго е отишъл може би най-далеч в манията си за самодисциплина. Той нареждал на слугата си да вземе всичките му дрехи, да ги отнесе някъде извън дома и да не се връща, преди точно указан от писателя час, през което време той творял.
- Измежду първите писатели “прегърнали” пишещата машина са Зигмунд Фройд и Марк Твен. В действителност, точно Твен е първият автор написал целия си ръкопис на пишеща машина – и това е шедьовърът “Приключенията на Том Сойер”.
- Легендата разказва, че Едгар Алън По е бил изключен от Военната академия “Уест Пойнт” през 1830 г., поради явяването му на парад гол, само по колан и ръкавици. Инструкциите за парадна униформа тогава изрично нареждали “бял колан, бели ръкавици и оръжие”. По, възприел всичко буквално – надянал пушката през рамо, сложил си белия колан и белите ръкавици и нищо друго…
- Шели, заедно с жена си- Мери Шели - автор на готически новели и романи - си устройвали нощни забавления в разни изоставени замъци, плашели се, организирали си всевъзможни страховити изживявания, за да привлекат вдъхновението... Плод на това е "Франкенщайн".
- Франсоа Волтер е първият западноевропейски интелектуалец, изкарвал прехраната си и дори забогатял чрез писане.
- Вагнер композира по червен халат.
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Posts
