Над дъгата...

НАД ДЪГАТА

Някъде отгоре над дъгата
там, високо нейде в небесата
казват, съществувала страната,
за която пеят на децата.

Някъде отгоре над дъгата
толкова са сини небесата,
че каквото и да пожелаеш
там мечтите сбъдват се накрая.

Някой ден ще видя падаща звезда в небето
и ще се събудя там, където
облаците са далеч зад мене.
Дето се топят като бонбони всичките проблеми,
някъде далеч над сивите комини,
там е мястото, където ще ме има.

Някъде отгоре над дъгата
сини птици пърхат в небесата.
Сини птици реят се на воля.
Но защо, защо и аз не мога?!

Ако малки сини птички са щастливи
над дъгата пърхайки на воля,
то защо, защо и аз не мога?!

Превод:Harlequin

Слушайки тази песен, в главата ми винаги нахлуват "бонбонени" спомени от детството ми - толкова сладки, изпълнени с надежди и много мечти. Сещам се за летните вечери, когато не се прибирахме вкъщи до късните часове, защото играехме на криеница, гонехме светулките и наблюдавахме звездите. Жабите от близката река "изнасяха" своя концерт, заедно с щурците - толкова сладки и мелодични бяха песните им... Още усещам и онзи особен аромат във въздуха - смесица от най-различни аромати на цветя. Сещам се също и за дните, когато се катерехме по дърветата, за да си наберем круши и най-различни други плодове. Бяхме деца... гонехме вятъра, радваха ни пухкавите облачета; дъждът, който се изсипваше като из ведро толкова неочаквано и толкова неочавано спираше и се появяваше дъгата с цялото си величие и красота...
Ех, сладки са спомените от детството - "бонбонени" са, изпълнени са с ухание на лайков цвят, със слънчогледови усмивки и много, много мечти...

"Хиляда и една нощ"

Ровейки се по прашните рафтове на библиотеката, попаднах на една доста стара книжчица - "Хиляда и една нощ". И така... се потопих в атмосферата на Изтока.
Според едно предание преди много години в Индия живял и царувал един цар на име Шехриар, който е бил прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следващата сутрин я убивал. Но един ден в царството останала само една девойка - това била везирската дъщеря Шехеразада. Когато обаче дошъл нейният ред, тя почнала да разказва приказки на царя и щом се зазорявало, тя прекъсвала приказката на най-интересното място. И понеже царят е бил много любопитен, е искал да узнае какво става по-нататък. И така девойката разказвала приказки на царя и винаги я е прекъсвала на разсъмване и това продължило 1001 нощ. Царят много приказки е чул от Шехеразада, смилил се над нея и те заживели дълго и щастливо. Смята се, че така са се появили приказките "Хиляда и една нощ".
Тези приказки те карат да замечтаеш; да се откъснеш от днешното, от сегашното и да преплуваш цял един океан от "чуднотии". Изведнъж попадаш в покоите на султани, царе и халифи, пътуваш из далечни планини и морета, вървиш по красивите и чудни улици на Кайро и Багдад. Султаните, царете и халифите, макар и да изглеждат добродушни, изпълняват злонамерените съвети на своите везири и често вършат несправедливости, но пък понякога се опомнят навреме и наказват жестоко своите съветници. За разлика от тях малките хора от народа - хамали, просяци, роби винаги са добродушни и обичат ближния си. И тук в тези приказки, както и в приказките на другите народи, ВИНАГИ побеждава доброто и всеки получава заслуженото.
Хубаво е човек да се потапя понякога в различни светове, в различно време! Това е нещо като красив слънчев лъч в мрачен ден. И най-важното - връщаш се в детството си - в онова сладко време, когато всичко е било розово, омайно и чудно! В онова вълшебно детство...