"Кака гола!"

Представям ви Сашко. Малкият сладур е на 2 годинки и няколко месеца, вече може да ходи и да говори на своя странен бебешки език. Той е университетеско дете, защото родителите му все още са незавършили студенти и много често, когато имат път към университета взимат и него, защото няма кой да го гледа. Но вчера имаше. И тази щастливка бях аз! :) Това е едно от най-лъчезарните и най-усмихнати бебета, които някога съм виждала. През цялото време усмивката не слиза от личицето му, освен в моментите, когато тати или мама не са дълго време (час-два) до него. Тогава се мръщи и дори не иска да яде от любимите си желирани бонбони - мечета.

Когато се ядоса пък казва: "100 пъти!", което ще рече, че повтаря баща си, който понякога, когато Сашко прави бели (все пак е дете) му се кара: "100 пъти ти казах да не правиш така!" :)

А когато от някъде чуе музика, усмихва се широко и със сладко гласче почва да обяснява на другите, че "бати пее". Но най-интересната му реплика вчера беше, когато погледна чантата на сестра ми, върху която има изрисувана картинка на Tinker Bell и с лукава усмивка каза: "Кака гола!", което естествено доведе до неудържим смях. А Сашко ни гледаше с красивите си сини очи, замълча и пак повтори: "Кака гола!" :) Та от вчера насам се чудя кои други герои на Дисни са "голи", за да съм подготвена за следващия път...

Сладка умора!

Тази снимка винаги ме кара да се усмихвам и да се убедя в това, че за малките деца понякога умора няма. Снимката е направена в един увеселителен парк в САЩ, където работех лятото, преди 2 години, като операторка на тази люлка, която се вижда на снимката. За цяло лято са минавали всякакви деца, но като това момиченце нямаше второ - тя толкова се беше изморила да се забавлява цял ден и не искаше да слиза от люлката, че най-накрая заспа на нея.