Очите на душата

Един ден Красотата и Грозотата, които от векове са били скарани, решили да се сдобрят. Грозотата заявила на Красотата:
- Хей, Красота! С теб от години наред се караме, нека вече да престанем с това и да се сдобрим.
Добросърдечната Красота веднага се съгласила и приела примирието. След няколко дни Грозотата предложила на Красотата да поплуват в морето. Красотата приела, съблекли се и влезли в морето да плуват. Както предполагате обаче, Грозотата имала лоши намерения - тя излязла от морето, пременила се с дрехите на Красотата, оставила й своите дрехи и бързо се отдалечила. След малко и Красотата излязла на брега и какво да види - дрехите й били откраднати и имала на разположение само дрехите на Грозотата. Иска или не, облякла ги и си тръгнала.
И от този ден нататък, човек все бърка красивото с грозното. Но на когото очите на душата му са отворени, той вижда в красивото грозното и в грозното красивото...