Жената...

... стопява мъжката самота,
дарявайки с целувка уморените сърца.

Отпечатък от лунна светлина,
игра на сенки,
ефирен залез,
жаравата на живота -
наречена ЖЕНА!

Защото те има...

Километрите бягат под гумите на автобуса, а в далечината Стара планина се е сгушила в своето спокойствие. Ноздрите ми са се напоили с твоя аромат. Погледът ми се губи в безкрая на пролетната зеленина, с която се сливат и мислите ми...

Мисля за теб, а мартенските слънчеви лъчи нежно галят косите ми, които ти така жадно обичаш да целуваш...

Наблюдавам върховете на дърветата - така изящни и грациозни, устремени към своята синева и сякаш прегърнали вечността. И в този момент, усмивката ти пак изплува пред очите ми. В ушите ми проехтява смеха ти, който така обожавам...

Знаеш ли, попивам единствено нежност и любов от теб?! И когато притихна на рамото ти, усещайки топлината ти, чувствам как сърцето ми бие лудо. Уютът под пианото придобива своята съвършеност, защото те има и защото ме има.

Честит рожден ден, скъпи!