Rosesandlove

Жената...

2011-01-26T02:20:00.000-08:00

... стопява мъжката самота,
дарявайки с целувка уморените сърца.

Отпечатък от лунна светлина,
игра на сенки,
ефирен залез,
жаравата на живота -
наречена ЖЕНА!

Защото те има...

2010-03-07T08:57:00.000-08:00

Километрите бягат под гумите на автобуса, а в далечината Стара планина се е сгушила в своето спокойствие. Ноздрите ми са се напоили с твоя аромат. Погледът ми се губи в безкрая на пролетната зеленина, с която се сливат и мислите ми...

Мисля за теб, а мартенските слънчеви лъчи нежно галят косите ми, които ти така жадно обичаш да целуваш...

Наблюдавам върховете на дърветата - така изящни и грациозни, устремени към своята синева и сякаш прегърнали вечността. И в този момент, усмивката ти пак изплува пред очите ми. В ушите ми проехтява смеха ти, който така обожавам...

Знаеш ли, попивам единствено нежност и любов от теб?! И когато притихна на рамото ти, усещайки топлината ти, чувствам как сърцето ми бие лудо. Уютът под пианото придобива своята съвършеност, защото те има и защото ме има.

Честит рожден ден, скъпи!

Откраднах теб от теб

2010-02-15T22:52:00.000-08:00

Откраднах теб от теб

за една песен време,

казах на бляна си да те рисува

с цялата ти нежност и поезия.

И блянът, послушен мой роб,

те извая от пролетните ветрове,

от слънчевите петна по очите ми,

от канеления аромат на дните ми...

Затова си толкова желан -

като аромата на какао в студен зимен сън,

като летния, окъпан в бури огън,

като едничката магия в ръцете на дете...

Откраднах теб от теб,

не за да те имам,

а за да НИ има.

Няма да те върна.

На С.

2010-02-12T07:19:00.000-08:00

Очите ти поръсени със звезден прашец,

изгряват в мрака на нощта,

целуват ме нежно и неуморно

до първите слънчеви петна на деня.

Обичам те!

Вали по скулестите ти страни

2010-02-03T23:06:00.000-08:00

Разтапям се

като снежинка по лицето ти.

Закъснял е Северния вятър,

който да ме съхрани

от топлината ти.

Валят сълзи

по скулестите ти страни...

Вали... Вали...

С.Т.

Двата вълка в нас

2010-01-28T08:25:00.000-08:00

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

Момичето с водопаден смях

2010-01-18T07:17:00.000-08:00

ИЗПИВАМ ТЕ

Прехласвам се в очите на момичето

със водопаден смях,

което се завива с аромата ми,

сънува леки пеперуди,

а сутрин се разтваря тихо в чая ми,

излят бълбукащо във чашата

от белоснежен порцелан.

С.Т.

Теб като теб

2010-01-16T09:30:00.000-08:00

Обесих мрака в душата си,

разтроших леда навред,

обагрих дните си с песен,

за да имат вишните теб.

Теб като поезия,

теб като цвят,

теб като ухание,

дихание,

вдъхновение,

озарение,

теб като теб.

Завих се с аромата ти тази вечер...

2010-01-05T11:13:00.000-08:00

Завих се с аромата ти тази вечер,

изгоних студа от душата си,

вдишах миглите ти

и намерих утеха във "водопадния си смях."

Затанцувах, гледайки звездите,

открих най-красивата

и най-светлата -

подарих ти я.

Заухая ми на рози

и на пролетен дъжд,

казаха ми:"Ти си луда...

Зима е..."

Но в душата ми е пролет,

и май винаги е било така,

сещам се само за сладките мигове,

само за люляци и разпилени коси...

Завих се с аромата ти тази вечер...

И толкова е хубаво...

***

2009-12-28T00:36:00.000-08:00

Обикнах те на лунна светлина,

дали приказката ще продължи

и на сутринта...

***

Цветя в косите,

сълзи в очите,

но от щастие...

***

Ухае ми на мандарини.

Сякаш Ботуша е

в ноздрите ми.

***

Дим в шепа,

луда страст,

Л-Ю-Б-О-В.

***

Боли от светлината,

искам звезди

в очите ти.

***

Ръждивите цветове

на асфалта

още галят нозете ми.

Въпросът е какво даваме!

2009-12-18T01:28:00.000-08:00

Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже, че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми... Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!

Алън Коен

Поздрав за всички мои приятели!

2009-12-03T08:56:00.000-08:00

Специален поздрав за всички мои приятели! Обичам Ви! :)

Грабни мига!

2009-12-02T00:53:00.000-08:00

Всеки един от нас има проблeми, трудни пътеки, които трябва да извърви. А те са толкова много, че понякога не му се иска сутрин да си отвори очите, защото му е "криво". Но дълбоко в себе си вярвам, че всеки един от нас се ражда с някаква мисия на този свят. Мисия, която осъзнава в най-трудните си моменти, когато остава сам със себе си и има време да зърне в душата си. И ако успява да живее така, че освен за себе си, мисли и за другите, значи тогава не тежи на тази земя. Ако поне веднъж е предизвикал усмивка, послушал изповедта на човек, изпаднал в беда, макар и непознат, ако поне веднъж се е взрял в детските очички, значи не е живял напразно.

"Homo sum et nihil humani a me alienum puto." /"Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо."/е казал Теренций преди много векове и е бил прав. Защото колкото и да се опитваме да бъдем добри, понякога имаме моменти на слабост, когато нараняваме или нас нараняват. Но важното е след това да осъзнаем грешките си, да се усмихнем на света и да простим на хората и то не само на Коледа.

Важното е, дори да има разочарования, да грабнем мига и да поемем по шарената дъга към непознати светове, към звездите, към мечтите и към хълмовете, разцъфнали от пролетното слънце. Защото не е важно колко си живял, важно е КАК си живял и до колко човешки сърца си успял да стигнеш, усещайки пулса на Вселената.

Животът наистина е прекалено кратък, но е хубав и шарен! И ако успееш да уловиш цветните балони в ежеднението, значи не си съществувал, а си ЖИВЯЛ, ти си ЖИВЯЛ...

Танцува ми се като пуканка

2009-12-01T08:35:00.000-08:00

Танцува ми се като пуканка

в тенджерата на живота.

Слънце жарко да ме пали,

люляк ароматен да ме гали.

Да тръгна по прашните пътища

на света,

да прекося планини

и морета,

в Индия слънцето да пращам,

в Африка изгрева да посрещам...

ЖИВЕЕ МИ СЕ!

Красотата на Ирландия!

2009-11-30T23:28:00.000-08:00

"Кака гола!"

2009-11-30T22:28:00.000-08:00

Представям ви Сашко. Малкият сладур е на 2 годинки и няколко месеца, вече може да ходи и да говори на своя странен бебешки език. Той е университетеско дете, защото родителите му все още са незавършили студенти и много често, когато имат път към университета взимат и него, защото няма кой да го гледа. Но вчера имаше. И тази щастливка бях аз! :) Това е едно от най-лъчезарните и най-усмихнати бебета, които някога съм виждала. През цялото време усмивката не слиза от личицето му, освен в моментите, когато тати или мама не са дълго време (час-два) до него. Тогава се мръщи и дори не иска да яде от любимите си желирани бонбони - мечета.

Когато се ядоса пък казва: "100 пъти!", което ще рече, че повтаря баща си, който понякога, когато Сашко прави бели (все пак е дете) му се кара: "100 пъти ти казах да не правиш така!" :)

А когато от някъде чуе музика, усмихва се широко и със сладко гласче почва да обяснява на другите, че "бати пее". Но най-интересната му реплика вчера беше, когато погледна чантата на сестра ми, върху която има изрисувана картинка на Tinker Bell и с лукава усмивка каза: "Кака гола!", което естествено доведе до неудържим смях. А Сашко ни гледаше с красивите си сини очи, замълча и пак повтори: "Кака гола!" :) Та от вчера насам се чудя кои други герои на Дисни са "голи", за да съм подготвена за следващия път...

Обичам влюбена да бъда

2009-11-29T21:28:00.000-08:00

Обичам влюбена да бъда

да вкусвам аромата ти

да свиквам с липсата

и да мечтая

за думи и цвят.

Искам на дъжд да ми ухае

сутрин ти да си до мен

о, baby пак отворих ковчежето

на мечтите си

на душата си

парфюмът ти...

думите са безсилни.

Нощта ме задушава

сънят за теб ме спасява

ТИ нищо не разбра...

Обичам, Обичам, Обичам

да бъда влюбена...

Можеш ли да обичаш?

2009-11-28T22:40:00.000-08:00

Съвсем сериозно питам - можеш ли да обичаш? Можеш ли да дадеш в името на любовта всичко, на което си способен без да се страхуваш? Без да мислиш много, много? Ромео не е мислил, когато е умрял за Жулиета, както и много други след него. Не го е направил, за да може Шекспир да напише гениалната пиеса, която ще се чете много векове след него. Направил го е от любов! Тук не казвам да се самоубивате, за да докажете любовта си към някого, но не умираме ли малко, по-малко, когато всеки път уж открили любовта, я отблъскваме и се страхуваме да й се отдадем изцяло? Не убиваме ли частица от себе си, от сърцето си, от душата си? Но едно е да се радваш на слънцето от земята в хубав пролет ден, когато всичко наоколо е разцъфнало, а друго е да тръгнеш и да се опиташ да стигнеш до него, въпреки че знаеш, че тогава би бил силен, колкото една пеперуда, умираща от размазани крилца...

Колко пъти уби любовта още в зародиша си? Колко пъти си каза: "Не му е сега времето, имам изпити, много работа, крайни срокове..." По-богат ли стана? Или по-щастлив? Банковата ти сметка може да е "набъбнала" сериозно, но колко хора, колко сърца можеш да нахраниш с тези пари, като собственото си сърце не можеш да нахраниш, както трябва... Защото бързаш! Постоянно! Дори храната, която си купуваш е от Fast Food. Къде изчезна Човекът? От къде това безразличие към всичко и най-вече към Нейно Величество Любовта? И както бях чела на едно място " Всички търсим своя малък рай, а намираме самотен край", именно защото се страхуваме.

За съжаление или не, все още не мога да направя пълна аутопсия на любовта, както се беше опитал да направи един от любимите ми блогъри. Защото съм нито толкова мъдра, нито толкова добре познавам хората. Как да ги позная, като те самите не познават себе си, изгубени между лабиринта на живота, мъчейки се да изпитат и да имат нещо истинско, което след това с лека ръка унищожават, убиват, мъчат...

Замисли се сериозно дали можеш да обичаш? Дали и ти не си поредното човече, което се страхува да бъде обичан и да знае, че е ценен за някого? Знам, че повечето от вас ще отговорят: "Ама моля ти се, как можеш да задаваш този абсурден въпрос? Нима има нещо по-хубаво от това някой да те обича?" Оказва се, че има! Но въпросът не е в това... Важното е да послушаш себе си и да продължиш напред през бури и слънце, през кални пътища и поля с цветя, през пустини и снегове, колкото и трудно да е това понякога.

"Животът е като плуването, спреш ли да плуваш, потъваш!". Не искам да потъвам! Не искам да се превръщам в жалка мижитурка, която не може да обича и пропилява целия си живот в грешни забавления и грешни мечти! Не искам да съм безнадежден вик, разкъсващ тъмнината на нощта! Искам да обичам! Искам да съм АЗ! Искам да рисувам стихове по слънцето и да тичам под дъжда, мокрейки краката си и усещайки с всяка фибра на тялото и душата си, че ЖИВЕЯ!

Затова, мили ми приятелю, където и да си по света, с каквото и да се занимаваш, каквото и да чувстваш в момента, намери сили да обичаш! Ако няма кого, обичай изгрева - той никога няма да ти изневери, вечно ще е там с цялото си изящество! Обикни други светове, други култури, прашните рафтове с книги или последното есенно листо, останало сам-само върху клона на дървото, борещо се срещу вятъра! И никога, никога, никога не забравяй, че "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват...", продавайки мечтите си...

"Имало едно време едно момиче, което обичало..."

2009-11-17T11:02:00.000-08:00

Усещам те с всяка фибра на тялото и душата си, а си толкова далеч, толкова строг понякога... Но ме караш да грабя с пълни шепи от живота, макар понякога да си като шепа пясък, изчезващ между пръстите ми.Идваш и си отиваш с повея на вятъра, с гласа на славея- уморен и уплашен от здрачeвината на деня. И когато дойдеш, знаеш как да докоснеш струните на сърцето ми и тогава оставам без сили, колената ми омекват, слънцето пари дланите ми, оставям горещи стъпки по пътеката към звездите, опитвайки се да събера звезден прашец в огромна кошница, като че ли нищо друго няма значение.

Правиш ме по-добра, караш ме да мечтая и да си тананикам в ранни зори оная песен, която дори не знам дали съществува, дали я има... Обичам да обичам тази любов така, както недовършените стихове! Вдъхва ми сили, раждам се отново и отново като феникс от пепелта и душата ми прави серенада на сърцето и тогава... о, тогава... нищо друго няма значение. Защото стотиците километри между нас се предават и стоят изправени до стената като наказан първокласник, който и за момент не съжалява, че е там и че направил поредната пакост - това няма значение, той е награбил момента, затичал се е и скочил в прегръдките на вятъра.

Така те обичам аз... Не като Жулиета, умираща за своя Ромео, а като АЗ, създаваща малка Вселена от розови слънца и любов... Колко си ми нужен само, за да оцелея, макар и на стотици километри от мен - стига ми ръцете да се преплитат с твоите, дори насън, и да се усмихвам плахо, но истински... с очите си. Такава съм си аз! Не ме променяй, не искай нищо от мен, мога да ти дам само любов. Мога да докосна живота ти, да плъзна под кожата ти и да оставя уханието си завинаги там, защото "имало едно време едно момиче, което обичало..." и все още обича...

За стойността на нещата

2009-11-02T03:34:00.000-08:00

Няма да говоря за цифри, а за стойност. За стойността на истинските неща, които са безценни. И макар гениалният Оскар Уайлд да твърди, че "В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо", смея да мечтая, че може би, въпреки всичко, има такива хора, които знаят истинската стойност на нещата. За себе си мога да кажа, че за недългия си жизнен път, успях да разбера някои истини, които ме правят щастлива.

Любовта е една от тях. Хиляди хора, хиляди нощи и дни са писали за нея, за силата й да променя и да преобръща всичко. Тя е онази светлина в края на тунела, която ни кара да мечтаем, да летим. Дава ни късчето топлина в студените, мрачни зимни дни, защото е "второто слънце на света"/Джордж Чапман/. И макар понякога да опустошава всичко по пътя си, без нея сме едно голямо НИЩО! И да, аз знам стойността й - измервам я в усмивки, прегръдки, топли и нежни думи... Знам, че няма да изгубя стойността на тези неща, защото в противен случай бих изневерила на себе си и на своята същност.

Откакто свят светува, всеки си задава един въпрос: "Какъв е смисълът на живота?" И макар отговорите да са различни, всъщност всеки се бори да стигне до този път, който ще го отведе до щастието. Онова усещане, което ни изпълва с хармония и ни дава вътрешен мир. И странното е, че нещата, които ни радват, понякога се запазват за цял живот - откакто се помня се радвам на първия сняг. Да, след това завалява още, но първите снежинки ме изпълват с надежда, че подобно както е в природата, всичко се върти и се променя. Снежинките стават вода, която дава сили на семенцата да покълнат и да се превърнат в прекрасни цветя. Знам стойността на тези неща и с никоя главоломна сума не бих могла да си ги купя, освен с една усмивка и душа, на която да позволя да се докосне до тази красота.

По-мъдрите от мен са казали, че ние сме просто едни пътници, които са тук за малко, но е важно с какво ще ни запомнят следващите поколения. Не е нужно да пишем като Шекспир или да мислим като Айнщайн, важно е как ги виждаме нещата и дали знаем стойността им? Защото, ако знаем, значи сме постигнали много...

Есенен шепот

2009-10-30T03:22:00.000-07:00

С цялата си прелест есента вече е тук. И макар дъждовна, мъглива и студена, светът се е обгърнал с уют. Дори и най-шумният град сякаш е затаил дъх, заслушан в шепота на ситния дъждец и капещите есенни листа... пъстри, пищни, тиквено-оранжеви, а понякога пурпурно-червени...

Насладете й се! :)

Мъдрият просяк /индийска народна приказка/

2009-10-26T09:37:00.000-07:00

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Работата...

2009-10-21T11:39:00.000-07:00

Една цигара съкращава живота ви с 2 минути.

Бутилка алкохол - с 4 минути.

Работата - с цели 8 часа.

Сами си направете извода. :) :) :)

Настроение

2009-09-22T00:48:00.000-07:00

Беше миг наслада,а ми се искаше да се слее с безкрая и никога да не свърши... На пръв поглед бе едно съвсем обикновено виенско кафе, в съвсем обикновено заведение, но иначе в любимия ми град - Търново. Не знам дали сте забелязали, че кафето е по-сладко, когато е сервирано с шепа усмивки, хубаво настроение и хубава музика. Като добавим към цялата тази картина и вълшебната гледка към река Янтра, хълма Света гора, къщичките, които като че ли са построени една върху друга, то тогава това се нарича земен рай. Дори цветята, от които бях заобиколена, ухаеха по свой си странен и прекрасен начин.

Някъде, поне на 3 км от мен, се чува камбанен звън, примесен със звука на преминаващите коли и жуженето на пчеличките, които се къпят в багри в цветята до мен. Толкова много красота откриваме в такива моменти...

Тези моменти се случват съвсем случайно и неочаквано и тогава чувстваме вътрешен мир, който ни успокоява и ни дава да разберем, че сме мъничка, но важна частичка от този огромен свят.

А денят бе хубав - слънчев, ясен, с аромат на канела и цветни капки... Защото е есен, защото е есен...

Книгата отива при...

2009-09-15T12:43:00.000-07:00

Късметът се усмихна на Aivanova и тя печели книгата на Емануил Попдимитров - "На дива роза пъпки нежни". Честито! :)

Те също имат нужда от любов - точно като теб!

2009-09-08T22:56:00.000-07:00

Фестивалът на портокалите

2009-09-05T04:12:00.001-07:00

Всяка година в Амстердам се провежда един необикновен фестивал - Фестивалът на портокалите.

Денят на царицата в Холандия се чества на 30 април, а оранжевото е цветът на кралската фамилия. Тогава техните улици, пътища, паркове и канали се превръщат в море от портокали. Препоръчително е, ако не и задължително да носите оранжеви дрехи на този ден, защото това е едно голямо оранжево парти.

До април все още има време, но дотогава можете да разгледате снимките от миналия фестивал.

Надникнете и тук. :)

Подарявам книга!

2009-09-02T01:09:00.000-07:00

Първата ми публикация в този блог е от 6 ноември 2008 г. Не съм от тези блогъри, които пишат всеки ден, защото не винаги имам вдъхновение. Не знам колко хора го следят редовно и му се радват, макар вече броят на последователите да е 50. :)

Преди време си бях обещала, че ако някой ден имам толкова читатели на блога, ще направя нещо като "юбилей" на последователите. Затова реших да подаря на един от Вас една прекрасна книга от личната ми библиотека. Става въпрос за книжката "На дива роза пъпки нежни" - любовна лирика от Емануил Попдимитров. Единственото нещо, което трябва да направите е да оставите коментар под тази публикация. Ще избера на кого да подаря книгата чрез жребий. Краен срок - 15 септември. Пощенските разходи са за моя сметка.

Както и искам да благодаря на всички, които ме четат, коментират или просто минават от тук случайно! Обичайте се и се усмихвайте повече! :)

Поуки за живота

2009-08-22T09:19:00.000-07:00

Американецът Хорас Джаксън Браун е човек с многостранни дарби на поет, художник и музикант. Автор на редица книги, които са продавани в милиони екземпляри по цял свят. Във видеото, което съм качила, ще прочете част от мъдрите съвети, които дава той...

"Няма нужда да гледаш надалеч,
за да зърнеш някакво чудо.
Какво по-необикновено от гъсеницата,
която се превръща в пеперуда,
жълтъкът - в пиле,
жълъдът - в могъщ дъб?"

"Непорочен възел" - една необикновена история

2009-08-12T11:05:00.000-07:00

"В отдавна забравени времена в древна Анатолия живял селянинът Гордий, който управлявал град от Лидийското царство. Един ден, докато Гордий орял нивата си, ято птици накацали около вола. Гордий останал поразен и разбрал, че това е предзнаменование. Веднага тръгнал към съседния град, за да се допита до гадателите, и там срещнал красива девойка, която му разкрила, че птиците са поличба за царската му съдба. Щом разбрала, че селянинът пред нея ще бъде важен човек, девойката сама предложила да стане негова царица.

След това Гордий подкарал каруцата си към храма, където хората го посрещнали като владетел. Оракулът вече им бил съобщил, че първият, който пристъпи в храма, ще бъде техен цар, затова приели селянина с почести. В знак на благодарност за новополучената власт Гордий решил да дари каручката си на храма, като вързал хомота за теглича с дълъг, сложно изплетен ремък, легендарния Гордиев възел.

На този усукан възел не се виждало нито началото, нито краят и никой не съумявал да го развърже. Легендата гласи, че който успее да се справи, ще бъде следващият владетел на Мала Азия. През 334 г. пр. Хр. Александър Велики вдигнал стан за зимата в Гордион и пожелал да изпълни предсказанието. Качил се до крепостта при каручката на Гордий. Макар да знаел, че възелът трябва да бъде развързан, Александър, който не успял дори да го разхлаби, го разсякъл с меча си. "

Това е прологът към романа на Холи Пейн "Непорочен възел". Книгата е толкова интересна, че се чете на един дъх, като постоянно се смесват митове, моменти от историята и настоящето. Действието се развива в 1953 година в едно малко турско селце Мавису (букв.пр. "синя вода"). Селцето се намира високо в планината, далеч от цивилизацията, с приказен пейзаж. Това е земята, по която са минали Александър Велики към Сирия и Баче - към Месопотамия; земята, която е приютила в себе си древния свят.

Главната героиня в романа, Нурдане, е необикновено момиче, защото въпреки парализираните си крака, тя притежава невероятната дарба да тъче прекрасни килими. Всеки възел, който прави е съвършен и мечта на всяко момиче е да притежава в чеиза си неин килим, защото всички вярват, че те помагат при болести и носят щастие.

Бащата на Нурдане, Али, създава мита за непорочните възли, в опит да възстанови честта и достойнството на болната си дъщеря. Всички вярват, че тя трябва да опази ръцете си чисти, за да може Господ да тъче килимите с нейните ръце.

Животът й се променя, когато в селото пристига лекарят Адам, който иска да се ожени за нея. Негов съперник за красивата тъкачка е антропологът Хенеси, който търси свидетелства за древната фригийска богиня Кибела, Майка на боговете и всичко живо на земята , на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Тя е заинтригувана от неговия интерес към Кибела и древния свят, а той - от хилядите съвършени възли, които Нурдане преплита в прекрасни килими.

"Непорочен възел" е красив роман, богато съчетаващ в себе си история, традиции, култура и любов. Изпълнен с неочаквани обрати, романът проследява пътя на една изключителна млада жена, която търси своята същност и пътя към любовта.

Авторката Холи Пейн, "новата Шехерезада", за историята на "Непорочен възел" казва:

"На този свят понякога откриваме места, които никога преди не сме посещавали, но още щом се озовем там, се променяме завинаги. Всички си имаме роден град и къщи, където сме израснали, където понякога се завръщаме, и незнайно как ни обзема особено чувство, когато прекрачим прага. Някои наричат това усещане кармична връзка със земята и там познаваме всичко по-добре дори от родното място. Изкривено чворесто дърво, завой на пътя, шепотът на планински път. Там не са ни необходими знаци и табели, защото знаем къде отиваме и всичко се превръща бързо и неочаквано в наш дом. Изпитах това усещане в Турция."

Тази книга е като приказка. Когато я четях нямах търпение да разгърна набързо страниците, за да разбера какво ще се случи. Това е една от онези книги, които постоянно те държат в напрежение, стават част и се сливат с деня ти. Ти също ставаш част от ежедневието на героите, до такава степен, че усещаш аромата на цветята, на нощта, на скалите... Това е роман, който ще го помня дълго, защото през цялото време ми ухаеше на мистика, любов и ... макове.

Приятно четене! :)

Стълба към звездите

2009-08-11T23:49:00.000-07:00

Ако имах стълба,

щях до звездите да се изкача,

милиони в кошница златна

щях да набера.

Със звезден прах

земята бих покрила дори,

за да няма глад, мизерия и войни.

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

2009-07-29T09:33:00.000-07:00

Отказвам да живея в дни, които са черно-бели. Искам цвят, емоция, свежест! Искам да усетя живота с всяка фибра на душата си, без да губя време - още днес и сега, тук... Защото, колкото и клиширано да звучи, животът е кратък и втори шанс нямаме. Не искам да позволя на ежедневието да ме погълне и да оцвети всичко около мен в сиво. Искам да забележа и да се порадвам на жълтия цвят на слънчогледовите поля; погледът ми да се къпе в пурпурните багри на залеза и мастиленото синьо на морето... Босите ми крака да усещат свежестта на утринната роса и парещия пясък на пустинята.

Искам да напиша истинска приказка ... приказката на моя живот. Искам детето в мен винаги да остане живо - онова дете, което е спонтанно, тича, скача и винаги забелязва вълшебното в света. Онова дете, в чиято ръка се раждат безброй сапунени мехури, толкова крехки и толкова красиви в краткотрайния си живот.

Искам да танцувам под звуците на лунната мелодия и на пътя на звездния прашец... Искам да пея, заедно със славея и да се сгуша в топлата прегръдка на природата... Да вдишвам кехлибарения цвят на лозята и да мечтая...

Аз просто искам да живея... и да обичам! Това е смисълът...

6 малки неща, които ме радват

2009-07-12T08:54:00.000-07:00

Благодаря на Деница - На "ти" с парите за поканата да споделя 6 малки неща, които ме радват. Ето ги и тях:

1. Шоколад "Своге" - най - хубавият шоколад! Няма друг като него. Сещам се за миналото лято, когато за няколко месеца бях в Англия и бях откачила без "Своге". В магазина, откъдето пазарувах имаше сигурно поне 30 различни вида шоколад, но - НЕ! Аз си исках моя български шоколад "Своге" - млечен, с лешници, с лешници и стафиди, черен, черен с лешници...

2. Слънчогледови поля - имам усещането, че това е цветето, което винаги е усмихнато; че слънцето за него изгрява всяка сутрин, за да го гали с лъчите си и да остави целувката си по листата му. Разпръснати по хоризонта, достигащи до там, докъдето ти достига погледа, тези поля са ме оставяли винаги без дъх и без думи.

3. Хубава книга - обичам книгите! Откакто се помня чета и макар в последно време компютърът да ми "изяжда" по-голямата част от времето, понякога си открадвам няколко безценни часа с книга в ръка. Сещам се, преди време, когато живеех на общежитие, как излизах на разходка в "Света гора" (живея във Велико Търново), сядах на една пейка и така прекарвах в четене дълги часове. И всяка книга си имаше отделна пейка. До ден днешен си спомням на коя пейка препрочетох "Дядо Горио" на Балзак и се разплаках, като малко дете; на коя пейка - "Парижката Света Богородица", "Червено и черно" , "Жерминал" и т.н. и т.н.

4. Дъждовно време и хубав филм - "Няма нищо по-хубаво от лошото време", са казали хората. Когато вън вали, а напоследък доста често се случва, какво по-хубаво от това да изгледаш някой хубав филм. А дъждецът нека си ръми и "тананика" по перваза ми... :)

5. Щастливите хора - щастливите хора ме правят щастлива! Човек се "заразява" от усмивката им. Тези хора са в състояние да "предизвикат" цяла пандемия ... на щастие и радост у другите.

6. Разходките сред природата - това ме изпълва с много красиви емоции. Обичам дългите разходки, особено рано сутрин или привечер; след дъжд, когато всичко ухае толкова странно и хубаво, когато дъждът измива листата и всичко в природата се изпълва с онази феерична магия, която ни радва и ни кара да се усмихнем.

Малките неща придават на "ястието" Живот неповторим вкус и аромат, затова насладете им се! :)

Предавам щафетата на Чуденка, Златина, Бисер, Кремена .

Кътче от рая

2009-07-11T08:59:00.000-07:00

Лятото се усеща във въздуха. Вече ми мирише на море, планина, почивка. Иска ми се да хвана пътя за някъде и да отпраша... всъщност вече го направих. :) Мястото бе Хотница, по-точно Хотнишката екопътека и Хотнишкият водопад, който е висок 30 м. . Прекрасната гледка, която се открива трудно може да се опише и всички снимки бледнеят пред истинската красота на това мястото.

Още в самото начало на екопътеката ще се натъкнете на обширна хубава поляна - идеално място за пикник - и на големия вир с водопада. Мога часове наред да стоя там и да наблюдавам спускащите се водни струи. Това място е опияняващо. Хармония, красота и любов - всичко на едно място.

Колкото по-нагоре се изкачвате по пътеката, толкова по-красиви хоризонти се отварят пред погледа Ви. Човек има чувството, че безбройните дървета, храсти и цветя никнат направо от скалите.

По-натам, пътят продължава по красива горичка и многобройни дървени мостчета - това е кътче от рая. Ако искате истински да се порадвате на реката, зеленината и всичко останало, седнете на някое от тези мостчета. Ще бъдете свидетел на вълшебния танц на водните кончета, които пърхат наляво-надясно.

Също така е възможно да се натъкнете на едно скачащо от радост момиче (моя милост :) ) .

И не на последно място, пътят до там и обратно в момента е прекрасен. Навсякъде има цъфнали слънчогледи ... докъдето Ви стигне погледа. Все едно са едни усмихнати личица, които Ви поздравяват с "Добре дошли в кътчето рай!"

Приятно изкарване! :)

Започни от себе си

2009-07-09T10:15:00.000-07:00

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

Започни от себе си - промяната е в теб. И... "бъди промяната, която искаш да видиш в света".

Ден без интернет

2009-07-06T04:44:00.000-07:00

Вчера беше ден без интернет. Не съм включвала компютъра си, дори за 5 минути.:) Имах цял ден за себе си - без разните пощи, Skype, Svejo и всякакви други сайтове. Това беше глътка въздух. Усетих неделята с цялата й свежест и красота.

Първо бяхме на пикник, после чоплехме семки - не бях го правила от гимназията насам, сигурно. Денят продължи с разходка до парка с книга в ръка. Четенето от книжно тяло много повече ми харесва, отколкото от електронните такива. Няма как да не Ви е направило впечатление особеният аромат на хартиените книги... Аз го обожавам! Вярно е, че при електронните книги не се налага да мъкваш наляво-надясно някакви тухли, особено ако си на път, но емоцията е съвсем друга.

Вчера, на пръв поглед беше най-обикновен ден, най-обикновена неделя, но за мен беше най-хубавата от много време насам. Разбрах за себе си, че в последно време "се забивам" много повече пред компютъра и естествено това не ми се отразява чак толкова добре. Свежото не се крие само в Svejo.net, има го и сред природата, в криволичещите улици на града, в горещината на лятото и в усмивката на хлапето, ближещо фунийка сладолед.

Пощите, Skype'а, Facebook' а и всякакви други такива "екстри", могат по-често да се заменят с кафе с приятели и много хубави емоции.

Интернет колкото дава, толкова и взима - понякога, даже повече взима, отколкото дава. И затова съм решила да не се "забивам" пред "кутията", защото животът, който кипи навън е много по-хубав и може да ни даде безброй приятни мигове.

Забавлявайте се и усетете лятото с всяка фибра на тялото и душата си! Успех! :)

P.S. И определено не искам да бъда като този пич на картинката.

Над дъгата...

2009-07-02T11:12:00.000-07:00

НАД ДЪГАТА

Някъде отгоре над дъгата
там, високо нейде в небесата
казват, съществувала страната,
за която пеят на децата.

Някъде отгоре над дъгата
толкова са сини небесата,
че каквото и да пожелаеш
там мечтите сбъдват се накрая.

Някой ден ще видя падаща звезда в небето
и ще се събудя там, където
облаците са далеч зад мене.
Дето се топят като бонбони всичките проблеми,
някъде далеч над сивите комини,
там е мястото, където ще ме има.

Някъде отгоре над дъгата
сини птици пърхат в небесата.
Сини птици реят се на воля.
Но защо, защо и аз не мога?!

Ако малки сини птички са щастливи
над дъгата пърхайки на воля,
то защо, защо и аз не мога?!

Превод:Harlequin

Слушайки тази песен, в главата ми винаги нахлуват "бонбонени" спомени от детството ми - толкова сладки, изпълнени с надежди и много мечти. Сещам се за летните вечери, когато не се прибирахме вкъщи до късните часове, защото играехме на криеница, гонехме светулките и наблюдавахме звездите. Жабите от близката река "изнасяха" своя концерт, заедно с щурците - толкова сладки и мелодични бяха песните им... Още усещам и онзи особен аромат във въздуха - смесица от най-различни аромати на цветя. Сещам се също и за дните, когато се катерехме по дърветата, за да си наберем круши и най-различни други плодове. Бяхме деца... гонехме вятъра, радваха ни пухкавите облачета; дъждът, който се изсипваше като из ведро толкова неочаквано и толкова неочавано спираше и се появяваше дъгата с цялото си величие и красота...
Ех, сладки са спомените от детството - "бонбонени" са, изпълнени са с ухание на лайков цвят, със слънчогледови усмивки и много, много мечти...

Никополис ад Иструм

2009-07-01T05:11:00.000-07:00

На 18 км. от Велико Търново, по посока Русе, се намира древноримският град Никополис ад Иструм. Градът е построен от император Траян по случай победата на римските завоеватели над даките, които живеели на север от Дунав през II век. Затова бил наречен "Никополис ад Иструм" - "Град на победата към Дунав".

Основата на градоустройствения план са двете главни улици: Кардо максимус (в посока север-юг) и Декуманус максимус (изток-запад). На тях са успоредни останалите улици. Улиците са постлани с големи варовикови плочи. По тяхната повърхност се виждат издълбаните коловози на колесниците и колите. В средата под каменната настилка има зидан канал за нечисти води, който има естествен наклон на терена. За почистването на тинята са предвидени каменни правоъгълни шахти, които при нужда се вдигат. Отстрани на канала и по-плитко минава глиненият водопровод за питейна вода. Освен този зидан акведукт, имало е и други глинени водопроводи и каменни кладенци. Водоснабдяването и хигиената са били на високо ниво.

Градският площад под открито небе е бил в централната част на града. Бил е заобиколен с монументална внушителна варовикова колонада около четирите страни, високи около 10 метра. При тържества и зрелища народът седял на варовиковите седалки. Този градски площад представлявал своеобразна галерия от прочути произведения на бронзовата пластика. Тези произведения на изкуството били изработвани от местните скулптори.

В източнта и южната част на градския площад са се намирали пазарите, откъдето гражданите са купували необходимите им стоки и предмети.

В северната част на площада е имало просторна покрита зала - гражданската базилика, в която търговците водели деловите си разговори, предпазени от лошо време. Базиликата обикновено е заемала най-топлото място на градския площад (в случая южната част).

В западната част са се намирали различни обществени сгради, свързани с градския живот. Тук се е издигала постройката на Градския съвет (булевтерионът), в която заседавали градските съветници (булевти), чийто брой бил около 80-100 души. Те произхождали от местната заможна аристокрация.

Начело на градското управление стояла колегия от висши сановници (архонти), между които се намирал първият архонт. Останалите архонти се занимавали с реда в града, с раздаването на правосъдие и други неотложни задачи.

В южната част е бил разположен малък покрит театър за 350-400 души, наречен "одеон", предназначен за музикални, мимически и други представления, както и за лекции на оратори, философи и общественици.

Населението на Николопис ад Иструм е било смесено: италийци, траки и др. Срещат се имена на различни хора на умствения и физическия труд: лекари, каменоделци, ковачи, зидари, дърводелци и др. По време на разкопките се откриват различни произведения на художествените занаяти, оръдия на труда, множество глинени съдове, изработени в керамичните работилници или внесени отвън. Съгласно тогавашните разпоредби тухларниците се намирали само навън от града, за да не замърсяват въздуха.

В продължение на един век Никополис ад Иструм секъл 900 типа собствени бронзови монети, върху лицевата страна на които се вижда релефната глава на тогавашния император, а на задната страна: обществени сгради и различни божества.

Градът бил заграден с каменна крепостна стена, снабдена с 4 порти и множество потерни (тесни врати), кули и стълби. Върху монетите са изобразени някои от тях.

Навън от крепостните стени се простирали вилите на градската аристокрация, както и некрополът (гробището).

Градът бил окончателно разрушен от аварите и славяните в края на VI век.

Ако не сте били в Рим, а искате, просто отидете в Никополис ад Иструм. Този град за мен е "Българският Рим". Докоснете се до величието и необикновената красота на този древноримски град! Заслужава си!

Една топла прегръдка

2009-06-29T09:55:00.001-07:00

Този билборд, който съм снимала, сякаш е събрал в себе си цялата нежност на Вселената. Понякога дори една - единствена снимка може да те накара да се зарадваш и да останеш вдъхновен от приказността на една топла прегръдка... макар и на билборд.

Оскар Уайлд - част 2

2009-06-25T02:02:00.000-07:00

Очаквайте продължение :)
Оригиналната презентация може да откриете тук.

Най-красивите плажове по света

2009-06-24T07:51:00.000-07:00

Пожелавам на всеки един от Вас да се докосне до тази приказна красота и да запечата много щастливи мигове с любими хора! :)

World Best Beaches

View more OpenOffice presentations from rado_fun.

Здраве от плода на боговете

2009-06-23T02:25:00.000-07:00

Още от дълбока древност маслината е свързана с живота на хората от Средиземноморието. Тогава тя става известна като плода на боговете. Употребявала се като подправка в кулинарията и в козметиката, като много ценно средство за поддържане на кожата. Малко по-късно римляните намерили още едно приложение, а именно като лекарство.

Маслиновото дърво се смята за вечно. Първите 5-8 години то не ражда плодове. Развива се чак след 20-тата година, а най-богата реколта дава между 35-150 години. Средната продължителност на това дърво е 300-600 години. А съществуват и маслинови дървета, за които се смята, че са над 1000 години. При прибирането на реколтата, ръчното бране на маслините се смята за най-добрия метод, защото то гарантира целостта на плода, следователно и високото качество на зехтина. Традиционният метод на производство е следният: след като се оберат, маслините се пренасят в маслобойна, където се складират за не повече от 2 денонощия. Измиват се и се отделят от листата, след което се смилят между големи каменни плочи до превръщането им в каша. Кашата се пресова и към нея се добавя вода и така получената смес преминава през машини, които филтрират утайката, водата и зехтинът се отделят. Процесът е натурален изцяло - към маслините не се добавят никакви други съставки, освен по-горе споменатата вода.

Хипокрит нарича зехтина: "великото терапевтично средство". В Древна Гърция хората са го използвали за лечение на рани, безсъние, морска болест, холера и язви. Вярвали са, че зехтинът забавя процеса на стареене на мозъка, вътрешните органи и тъканите. Гърците са използвали зехтина и като разкрасително средство за омекотяване и овлажняване на кожата.

Зехтинът, за разлика от други мазнини, ни предпазва от редица фатални болести, като атеросклероза и инфаркт. Той е с много голямо съдържание на антиоксиданти - витамините А и Е, които спомагат за неутрализирането на причиняващите рак свободни радикали в организма ни. Понижава холестерола, а това води до подобряване на кръвообръщението, понижаване на кръвното налягане и намалява риска от сърдечни заболявания. Също така ни предпазва от рак на гърдата и остеопороза. Помага и за нормалното функциониране на храносмилателната система.

Зехтинът наистина заслужава да бъде наричан "храната на боговете", защото хубавият и качествен зехтин ще Ви накара да се чувствате в блестящо здраве.

Очите на душата

2009-06-22T02:09:00.000-07:00

Един ден Красотата и Грозотата, които от векове са били скарани, решили да се сдобрят. Грозотата заявила на Красотата:
- Хей, Красота! С теб от години наред се караме, нека вече да престанем с това и да се сдобрим.
Добросърдечната Красота веднага се съгласила и приела примирието. След няколко дни Грозотата предложила на Красотата да поплуват в морето. Красотата приела, съблекли се и влезли в морето да плуват. Както предполагате обаче, Грозотата имала лоши намерения - тя излязла от морето, пременила се с дрехите на Красотата, оставила й своите дрехи и бързо се отдалечила. След малко и Красотата излязла на брега и какво да види - дрехите й били откраднати и имала на разположение само дрехите на Грозотата. Иска или не, облякла ги и си тръгнала.
И от този ден нататък, човек все бърка красивото с грозното. Но на когото очите на душата му са отворени, той вижда в красивото грозното и в грозното красивото...

Сладка умора!

2009-06-17T11:42:00.000-07:00

Тази снимка винаги ме кара да се усмихвам и да се убедя в това, че за малките деца понякога умора няма. Снимката е направена в един увеселителен парк в САЩ, където работех лятото, преди 2 години, като операторка на тази люлка, която се вижда на снимката. За цяло лято са минавали всякакви деца, но като това момиченце нямаше второ - тя толкова се беше изморила да се забавлява цял ден и не искаше да слиза от люлката, че най-накрая заспа на нея.

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване!

2009-06-12T11:33:00.000-07:00

Човек цял живот чака. Чака за всичко. А времето си минава и както знаете, на никого не прощава. Много често хората казват: "Има време!" и винаги отлагат.
Отлагат да пишат на любими хора; отлагат да прочетат дадена книга; отлагат много неща. И така, чакайки утре, след една седмица, година...отлагаме да бъдем щастливи! Защото "щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване." Да си щастлив, не когато "пристигнеш", а по време на "цялото пътуване". Има хора, които не могат да видят нещата, живота, в детайли и това им пречи да забележат мъничките радости всеки ден. Кога последно сте се наслаждавали на поля от цъфнали слънчогледи? Кога сте видяли КРАСОТАТА НА ЖИВОТА в детските очи? Кога сте тичали на воля, усещайки с всяка фибра на тялото си свободата? Кога последно сте се оставили вятърът да гали косата, а слънцето да милва лицето Ви?
Да пътуваш напред, борейки се с времето и безвремието, ръка за ръка с ЩАСТИЕТО, не е трудно. Човек сам си гради живота и нещата зависят от него и от никой друг.
Аз пътувам напред, набрала вече скорост! Пътувам 22 години. През целия си съзнателен живот здраво се бях хванала за щастието и продължавам да го правя. Понякога по стръмни пътеки, по кaлни пътища и вековни гори, сме се изгубвали един други, но ВИНАГИ пак сме се намирали. Питате се какво ли е туй щастие, за което Ви говоря? Веднага ще Ви отговоря: Щастието е във всичко! В това да бъдеш добър, въпреки че те нараняват! В това да обичаш, макар и да не те обичат! В това да помагаш, дори и още утре да забравят за това! Любовта към живота, която е най-истинската и най-голямата - ето това е ЩАСТИЕТО!
Ако искате и Вие да си го имате за другарче оттук насетне, не чакайте утре - открийте го ТУК И СЕГА, НА МОМЕНТА! Пътувайте с Него! И не се оплаквайте от живота си - той не е толкова гаден, за колкото Вие го мислите!
"Спирката" все още не се вижда, но пътят е дълъг и хубав, щом съм с теб, мое мило другарче, Щастие! И съм влюбена - влюбена в теб... Живот!
Обичам!

Семейство Слънчеви

2009-06-11T05:05:00.000-07:00

Представям Ви семейство Слънчеви - наричат се така, защото всички те имат слънчева усмивка и ме зарадваха в един много хубав слънчев ден. Получих ги като подарък от най-добрата ми приятелка Катя, която ги беше направила с много любов, специално за мен.

Понякога, за да зарадваш някого; за да му подариш малко красота и обич, не е необходимо нищо друго, освен желание и малко повече въображение.

Тези "слънчеви" ягодки и всичко останало, което ми се случва напоследък, ме накараха да си кажа: "Искам съм слънчево момиче, въпреки трудностите понякога! Защото любовта струи отвсякъде, просто трябва да я откриеш..."

Да съм слънчево момиче

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

Инструментите на Дявола

2009-06-09T06:16:00.000-07:00

Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.
А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.
Усмихнал се и добавил:
— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък...

margaritta.dir.bg

Брайтън - едно красиво курортно градче!

2009-06-08T12:24:00.000-07:00

Брайтън е едно невероятно красиво курортно градче, намиращо се на южното крайбрежие на Англия, в графство Източен Съсекс. Тук всичко те пленява - морето, прекрасните паркове, любезността на хората, карнавалите по улиците на града... Чувстваш се спокоен, весел, щастлив - сливаш се с тази красота; ставаш част от приказка. Откриваш любовта - в стремежа на чайката да прегърне синевата; във вълните, бързащи към брега; във вятъра, докосващ и милващ не само лицето, а и сърцето ти!

Брайтън... вълшебство, красота и любов!

Любопитни факти от живота на известни личности

2009-06-06T10:34:00.001-07:00

- Шилер много обичал аромата на гнили ябълки и затова винаги държал няколко в чекмеджето си, за да се вдъхнови.

- Байрон пък държал на масата си солница.

- Петко Славейков предпочитал каничка вино и горнооряховски суджук.

- Димитър Талев ни напомня, че когато пишем, душата ни трябва да е чиста - той обичал на бюрото му да има бяла роза.

- Писателят Чарлз Дикенс винаги спял с главата на север.

- Ги дьо Мопасан, Александър Дюма, Шарл Гуно и много други деятели на културата подписали знаменития протест срещу... "загрозяването на Париж с Айфеловата кула".

- Древногръцкият поет Анакреон (6 в. пр.н.е.) се задавил с гроздова семка и умрял.

- Според легендата, прочутият древногръцки драматург Есхил, пък умира на място от хвърлена на главата му костенурка. Понеже бил плешив, летящ отгоре орел помислил главата му за камък и пуснал костенурката, която държал в ноктите си.

- Хемингуей твърди за себе си, че именно той е популяризирал Блъди Мери в Хонк Конг. Също така той е бил член или може би председател на неправителствена организация, която имала за цел да обменя и популяризира рецепти за коктейли.

- През 1891 г. импресионистът Моне спечелил 100 000 франка от френската национална лотария и така си осигурил средства за четки и боички, и се отдал на спокойно импресионистично съзерцаване на света.

- Салвадор Дали вкусвал живота по неповторим начин. Щом се отегчал от живота, се разхождал в градината си на върха на скалите. Избирал идеална праскова, затоплена от слънцето, хващал я в ръка и се възхищавал на златистата й обвивка. След това отхапвал от нея само веднъж. Устата му се изпълвала със сладък сок. Вкусвал бавно. После изплювал отхапаното и хвърлял прасковата в морето. Смятал, че това е идеалният миг и е получил от него повече, отколкото ако изяде цяла кошница праскови.

- В последната година от живота си руският писател Николай Гогол изпада в тежка депресия и през 1852 умира, след като се е подложил на пост и лишения.

- Гласната “е” е най-употребяваната гласна в английския. Искайки да докаже, че тя не е непременно необходима, писателят Ърнест Винсънт Райт, написва роман от 267 страници – “Гадсби”, без да използва “е”. Романът бил граматически правилен, но струвал на автора много усилия, подбор на времето, замяна на думи и т.н. Така например, за да избегне съчетанието “Thanksgiving turkey“ (съдържащо “е”), Райт пише “holiday bird”. Умира през 1939 г, в деня на публикуването на романа.

- Хемингуей, преди да започне да работи е подострял по една камара моливи (пишел е прав, поради раняване в гърба при самолетна катастрофа).

- Балзак е ставал в полунощ, пишел до 8 ч. сутринта, хапвал за половин час, след това пак пишел до 5ч. следобед, вечерял и лягал да спи до полунощ.

- Александър Дюма е смятал за немислимо да пише есетата и дидактическите си творби на друга хартия освен розова. Романите си, пък, пишел задължително на синя, докато поемите – на жълта хартия.

- Юго е отишъл може би най-далеч в манията си за самодисциплина. Той нареждал на слугата си да вземе всичките му дрехи, да ги отнесе някъде извън дома и да не се връща, преди точно указан от писателя час, през което време той творял.

- Измежду първите писатели “прегърнали” пишещата машина са Зигмунд Фройд и Марк Твен. В действителност, точно Твен е първият автор написал целия си ръкопис на пишеща машина – и това е шедьовърът “Приключенията на Том Сойер”.

- Легендата разказва, че Едгар Алън По е бил изключен от Военната академия “Уест Пойнт” през 1830 г., поради явяването му на парад гол, само по колан и ръкавици. Инструкциите за парадна униформа тогава изрично нареждали “бял колан, бели ръкавици и оръжие”. По, възприел всичко буквално – надянал пушката през рамо, сложил си белия колан и белите ръкавици и нищо друго…

- Шели, заедно с жена си- Мери Шели - автор на готически новели и романи - си устройвали нощни забавления в разни изоставени замъци, плашели се, организирали си всевъзможни страховити изживявания, за да привлекат вдъхновението... Плод на това е "Франкенщайн".

- Франсоа Волтер е първият западноевропейски интелектуалец, изкарвал прехраната си и дори забогатял чрез писане.

- Вагнер композира по червен халат.

Приказка за морската звезда

2009-06-05T04:36:00.000-07:00

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата? Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор

Пеперуда

2009-06-04T08:16:00.000-07:00

Беше от ония утрини, когато слънцето пръска топлина навсякъде още от най-ранни зори. Един славей нарушаваше мъртвата тишина на природата, а от време на време и щурецът се обаждаше. Тревата беше още оросена и натежалите капки лъщяха от слънчевите лъчи. Природна идилия!

Всичко изглеждаше спокойно, но всъщност не беше ... една красива пеперуда щеше да загърби пашкула си. Мъчеше се с все сила, за да се освободи от оковите на този пашкул - искаше свободата си, искаше да литне високо в небето, да кацне по красивите, ароматни цветя. И всичкото това един мъж го наблюдаваше. Стана му жал за горката пеперуда - така се мъчеше... Помисли. Реши да й помогне. Протегна ръка към пашкула, разкъса го и пеперудата се освободи. Но не стана така, както се очакваше - тя не литна, а буквално се влачеше по земята. Крилата й не бяха толкова силни, та да могат да вдигнат тежкото тяло. Така си и остана цял живот - без сила в крилете. Ако се беше освободила без чужда помощ, те щяха да заякнат, а тя щеше да танцува сега от цвят на цвят. Тя не го беше заслужила и именно това бе причината за това нещастие, макар виновен да беше човекът, който й помогна.

Така е и с хората. Например, ако решите всеки път да напишете домашното на детето си, то никога няма да се научи да си го пише само. И ще дойде ден, когато Вас няма да Ви има и тогава детето ще е безпомощно и "без криле". Не казвам да не помагате, но винаги дайте възможност и на детето да пробва, дори и понякога да греши - "Хората се учат от грешките си".

Не бъдете зависими от някого - винаги е най-добре, когато човек сам постига нещо. Удовлетворението, което носи собственният успех, е много ценно за нас самите, защото именно тогава се чувстваме силни, можещи, полезни - с една дума: удовлетворени!

Животът е цял низ от спадове и върхове. Най е добре, когато сме на върха, но е още по-добре, когато падайки долу, да можем сами да се издигнем, да не се откажем и се изправим пред всякакви трудности. Бъдете смели! Освободете се от своя пашкул и се устремете към синьото небе! Доловете мелодията на вятъра и танцувайте по цветята! Бъдете красива пеперуда с красиви криле! Успех!

Идеи за интересни книгоразделители

2009-06-04T03:53:00.000-07:00

Ако обичате да четете, а са Ви доскучали обикновените книгоразделители, предлагам на вниманието Ви ето тези:

1. Книгоразделител "Книжен червей":

2. Дървен книгоразделител:

3. Книгоразделител от плат:

4. Книгоразделител лентичка:

6. Плетен книгоразделител:

7. Книгоразделител с мъниста:

8. Книгоразделители с "портрети":

Ако искате да си направите от тези книгоразделители, можете да видите тук

Толкова много красота...

2009-06-02T23:44:00.000-07:00

Обичам сутрин да се излежавам малко, да поздравя новия ден, слънцето и на отворен прозорец да наблюдавам дървото пред прозореца ми, оплело чудни плитки със зелената си коса.

Виждам едно пухче - носи се свободно из въздуха, без да го е страх, че ще падне и че може да бъде унищожено в локвичката кал завинаги.

Обожавам този аромат! Това е някаква смесица между най-различни цветя и растения... Никой не би могъл да "затвори" в парфюм този тъй странен и тъй вълшебен хубав аромат...

Две влюбени врабчета, както всяка сутрин, ми правят серенада пред прозореца. Песента им е толкова омайна, че бих затичала боса след тях, за да не ги изгубя; за да не изгубя тази омайна мелодия, бликаща от дълбините на сърцето на две влюбени врабчета.

Един бръмбар отсреща, съвсем близо до прозореца ми, танцува върху някаква дълга тревичка. Пчела влиза в камбанката на някакво, незнайно от мен, бяло цвете и дотолкова се е съсредоточила върху събирането на златния прашец, че нищо друго не забелязва. Не забелязва и мен, която я гледа с голямо любопитство.

Толкова много красота се крие във всеки ъгъл на тази велика картина - природата! Винаги ще те изненада с нещо ново, с нещо красиво и нещо невиждано от теб до сега... Ще чуеш различни мелодии. Ще ти се иска пак да ги чуеш! Но няма да успееш, защото всяка следваща мелодия ще е по-различна от предишната, по-красива, по-съвършена...

Няма да можеш да се нагледаш! Тя ще те заплени и няма да можеш да избягаш от нежно изплетените й сребърни мрежи, а и няма смисъл, защото там ще откриеш всичко, което ти трябва и най-вече... вътрешен мир. Сърцето ти ще трепне, ще заобича повече, ще се влюбиш и после няма да можеш да разлюбиш, защото тази любов е вечната, съвършената! Тази любов ще те дари с най-нежните ласки на вятъра, с най-омайните птичи песни, с най-голямата красота... Това е тя - МАЙКАТА ПРИРОДА!

Знаете ли, че...

2009-06-02T00:07:00.000-07:00

- Всяка минута в интернет се извършват 1,4 милиона търсения. Около 60% от тях се правят с Google.

- Половината от хората по света никога не са говорили по телефон.

- Най-многобройното същество на планетата е...мравката - над 10 000 трилиона индивида.

- Ако крещите 8 години, 7 месеца и 6 дена ще изработите достатъчно енергия, за да стоплите чаша кафе.

- Абдул Касим Исмаил - великият везир на Персия (10-ти век) навсякъде ходел със своята библиотека. Ако тръгвал на път, библиотеката го следвала. 117 хиляди книжни тома се превозвали от камили. При това книгите (т.е. камилите) били подредени по азбучен ред.

- Националното знаме на Италия е било разработено от Наполеон Бонапарт.

- Основателят на теорията на комунизма Карл Маркс никога не е бил в Русия. Маркс е роден в Германия. Живял във Франция и Англия, където написал знаменития "Комунистически манифест".

- През 1938 година вестник "Тайм" избрал Адолф Хитлер за "Личност на годината".

- Наполеон страдал от ailurophobia - страх от котки.

- Добре известният като художник, скулптор, архитект и инженер - Леонардо да Винчи пръв свързал броя на кръговете на дънера на дървото с неговата възраст. Освен това забелязал, че разстоянието между кръговете показва колко дъждовна е била годината.

- Цар Соломон имал над 700 жени и още няколко хиляди любовници.

- Композиторът Р. Вагнер през живота си е бил "съпровождан" от числото "13". Той се е родил през 1813 г. Сумата от цифрите на тази година е равна на 13. Вагнер е написал 13 опери. На 13 септември 1837 година е станал диригент на операта в Рига. 13 години Вагнер е бил в изгнание. На 13 септември 1882 г. се отправил за Венеция, където починал на 13 февруари 1883 г.

- Най-дългият от зарегистрираните полети на кокошка е 13 секунди.

- Кравите дават повече мляко ако слушат музика.

- Орангутаните кърмят своите малки 4 години.

- Сърцата на скаридите се намират в главите им.

- Диамантите не се разтварят в никакви киселини. Единственото, което може да ги разтопи, е изключително висока температура.

- Най-доброто обоняние притежават акулите. Те могат да “надушат’ 1 грам кръв, разтворен в 100 000 тона вода.

- За приготвянето на 450 милилитра чист парфюм от жасмин са необходими около 2 милиона цвята.

- Охлювите могат да спят по три години.

- В Япония се отглеждат дини с формата на кубове, защото се подреждат по-лесно.

- Първият роман в света, написан на пишеща машина, е “Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен.

- Мравките се протягат всяка сутрин, щом се събудят.

- Пластмасовият край на връзката за обувки се нарича аглет.

- Леонардо да Винчи е изобретил ножицата.

- Коалата никога не пие вода - необходимата за организма й течност се осигурява чрез листата на евкалиптите. На езика на авсралийските аборигени, "Коала" означава "не вода". Новородената коала е с размер на бобено зърно - тежи 0,3 грама. Майката маркира пътя за пропълзяване на новороденото към торбата със слуз. По ирония на съдбата, макар че не пие вода, коалата е отличен плувец.

- Всяка 3-та секунда, в света се изхвърлят 85 милиона пластмасови шишета.

Първите трамваи

2009-05-28T04:49:00.000-07:00

В началото на XX век, на 15 януари 1901 година, София осъмва със своя трамвайна мрежа и с първите 5 електрически трамвая. Преди това, още от средата на 80-те години, в града се движат по определени маршрути така нар. конски трамваи, значително по-нехигиеничен вид обществен транспорт. Този ден при първия курс на новооткритата придобивка официалните лица прекосяват от трамвайното депо до гарата до площад "Славейков".
Изграждането на цялата мрежа от трасета и електроснабдяване се отдава на концесия на белгийско акционерно дружество "Електрически трамваи". То получава правото да експлоатира трамвайните мрежи на София за срок от 40 години, но на практика почти цялото трамвайно предприятие преминава в ръцете на Столична община още през 1916 година.
Един хроникьор на известен софийски вестник отбелязва събитието така: "Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление от всесветския прогрес. Първият трамвай прекоси почти цялата Витошка улица. Грамадно множество народ се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви БЪРЗО, без ДРУСАНЕ, осветлява се електрически и има изящна мебелировка".
Мотрисите, 25 на брой, са двуосни, с по два 18-киловатови мотори с открити платформи. Някои от тях са втора употреба - внесени от Белгия. Но акционерите, с цел да получат по-високи печалби, разделят местата на първа и втора класа. Дървените вагони на първокласното отделение са застлани от две дълги плюшени възглавници. Разликата в цената е значителна - във втора класа билетът е бил 10 стотинки, а в първа - 15. Поради това и първокласните отделения най-често пътували празно, а второкласните - значително по-пълни, но никога препълнени. С разликата от 5 стотинки тогавашният столичанин би могъл да си купи кифла, кафе или цяла паста. Скоростта на движение на тогавашния трамвай е 15 км/ч, но тя се вижда твърде висока за населението. По първите пет трамвайни линии движението не започва веднага, а на етапи. По желание на общината в началото започват да работят само две, за да можело населението да свикне с новото силно движение, от което най-много се плашели майките, пазещи старателно децата си да не доближават до улиците с трамвайни линии.
Колкото и смешно да звучат някои от фактите, това е историята на нашите травмаи...

Мелодията на мисълта...

2009-05-27T10:34:00.000-07:00

"Мелодията на мисълта идва от тоновете на Космоса.
Великият диригент - чувството.
Великият композитор - природата.
Великият изпълнител - животът.
ТОВА Е ВСИЧКОТО
Велика симфония - звездна, космична, безкрайна!
Чувството е поезията на мислите ни.
Духът е светлият лъч на сътворената надежда,
Безкрайната радост на пътя,
Топлината на съществуването.
Разумът е творецът на осъщественото, енергията на ставащото, тласъкът над видимото, надеждата в отвъдното."

/Майка Тереза/

Какво е животът?

2009-05-26T08:10:00.000-07:00

"Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е дар - приеми го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е песен - изпей я.
Животът е възможност - използвай я.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е истина - осъзнай я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е загадка - разреши я.
Животът е цел - постигни я."

/Пиер Теяр дьо Шарден/

Щастлива на инат

2009-05-26T06:30:00.000-07:00

Сигурна съм, че поне 70-80 %, ако не и повече хора, ще си кажат, че да си щастлив в България е почти невъзможно. И може би ще имат право. Като цяло, българската нация, според редица статистически проучвания, не е от най-щастливите нации в света. И си има причини. Една от най-важните причини е тази, че заплащането му е много ниско - 2.50 евро на час, докато средното заплащане за целия ЕС е 23.10 евро. Разликата е покъртителна! Трудно му е да свърже двата края. Но все пак, дали щастието "вирее" на българска почва? Дали има място в душите ни?
Всъщност, щастието не е нищо повече, освен състояние на духа, както и няма пълно щастие. Няма човек, който да се чувства 24 часа щастлив.
За себе си мога да кажа, че съм щастлив човек, защото живея на инат. Като се замисля, почти всичко, което съм постигнала до сега, съм го постигнала, благодарение на този мой инат. Щатлива съм от ината си - това е волята ми да отстоявам желанията и целите си и напук на песимистите и на гадостите на живота, реших да бъда щастлива. И то ... за дълго време. Обичам най-доброто за себе си, като всички други нормални хора, а най-доброто за мен е да бъда ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! А щастлива ще се чувствам, ако дам своя принос за един по-чист, по-добър и по-красив свят. Ще се опитам да направя щастливи, поне хората около мен. Може би, няма да променя света, но ако успея да променя песимизма на поне няколко хора, пак ще съм направила нещо. "Една птичка пролет не прави", но ако са няколко, след тях идват още и те вече "правят" пролет. А пролетта е хубав сезон :), пълен е с аромат на цветя, с повече усмихнати лица, с повече свежест, с повече ЖИВОТ!
Знам, че идва краят на месеца и трябва да си платите сметките и хич не Ви е до щастие, но замислете се... сметките нямат край, а животът Ви има... Нали не искате някой ден, в последната си минута, да съжалявате за нещата, които сте направили и които не сте?! Просто бъдете щастливи... на инат! Можем да променим много неща, вътре в нас са пречките, както и решенията. Сега отидете до прозореца, отворете го широко и си кажете: "Днес е един прекрасен ден, въпреки всичко, въпреки всичко..."

И студентите са човешки хора! :)

2009-05-25T09:55:00.000-07:00

Сесията наближава. "Голямото учене" също. И в такива моменти, когато ученето дойде в повече, се получават снимки като тази. Но все пак, моля, не се смейте на душевно "обгазените" с простотия студенти. "И те са човешки хора." :)

"Хортън"

2009-05-24T05:50:00.000-07:00

"По средата на май, в най-горещия ден,

в най-дълбокия вир, в този хлад най-блажен,

в този рай, по-познат като джунглата Нуул,

Хортън слонът дочу странен, тихичък шум..."

С този забавен текст писателят Доктор Зеус започва един от най-необикновените си разкази. Сега, след дълго време от публикуването на този разказ, създателите на "Ледена епоха", го съживяват по един невероятен начин.

Филмът ни представя един находчив слон на име Хортън, който един ден случайно чува вик за помощ, идващ от малка прашинка, която се носи из въздуха. Скоро след това Хортън разбира, че тази мъничка прашинка подслонява цял един град на име Хувил, който е обитаван от микроскопични човеченца, които даже си имат и кмет. Въпреки многобройните обиди и присмех от страна на съседите и приятелите си, Хортън решава да запази прашинката. Той вярва, че "всеки е важен, дори да е малък".

Той се опитва да обясни на всички, които не му вярват, че : "Ако пътувате в космоса, погледнете надолу, където живеем ние, щяхме да приличаме на прашинка". Той успява да се "свърже" с кмета на малкото градче Хувил и му обещава, че ще намери сигурно място за прашинката. Той дори си има мото: "Слонската дума тежи сто процента".

След дългия път, който изминава с прашинката, изпълнен с много предизвикателства, Хортън намира сигурно място за приятелчетата си от Хувил.

Това е един хубав филм, който ни доказва, че съществува и добро на този свят и че "всеки е важен, дори да е малък".

Оскар Уайлд

2009-05-22T05:28:00.001-07:00

Очаквайте продължение :)
Оригиналната презентация може да откриете тук.

Детските очи...

2009-05-22T04:14:00.000-07:00

Те са чисти. Невинни. Детските очи не лъжат. Те са искрени, весели, усмихнати и дори понякога тъжни, винаги са отворени към света, към бъдещето. Защото обичат! Защото всичко около тях е цветно, няма го досадното "сиво ежедневие" на възрастните.
Децата се радват и то... на много неща - не само на лъскавите играчки, а и на целувката и прегръдката на мама, на усмивката на непознат, на шарените листа на есента, на звездите през нощта...

Те мечтаят. Имат си свой приказен свят и вярват в чудеса - не са като нас, възрастните. Даже, сигурно, понякога си задават въпроса, който си задава и Малкият принц: "Защо ли възрастните са толкова скучни и не разбират света?" Иска ми се, детето в нас да остане "живо" завинаги, защото то ни радва, то ни дарява с щастие, красота.

Търси красотата, има я. Ще я откриеш единствено с детето в себе си.

Снимки от Египет - част 1

2009-05-20T04:32:00.000-07:00

Каквото и да напиша за Египет, ще е малко. Бях там тази пролет, в началото на април. Това беше подарък, който си направих за рожденния си ден. Всичко беше на 6 - съвсем друга култура, различни хора, хилядолетна история, прекрасните корали на Червено море и много весели моменти. :) Сега искам да споделя няколко снимки с Вас и малко по-късно ще разкажа и за местата, на които съм била. Дано Ви харесат снимките! :)

Моят египетски "приятел"-търговец, който се опитваше да ни продава какви ли не джунджурии.

"Галя" пирамидара на Хефрен.

Облегнала съм се и си почивам :)

Целувам пирамидата :) :) :)

Красотата на Червено море и чайките...

Кораловите рифове...

Следва продължение...

Най-скъпото съкровище

2009-05-19T21:33:00.000-07:00

Младо семейство, имащи едно малко детенце - момиченце - решили да си купят нов телевизор. Обаче само след една седмица изникнал проблем и повикали техник. Той отворил телевизионната кутия и с голямо учудване открил, че там има малки залъчета хляб. Бащата като видял това, ядосано попитал малката си дъщеря:

- Ти ли направи това?

- Да...

- Но защо? Нямаше ли къде другаде да играеш?

- Но татко...аз исках да помогна!

- Как да помогнеш? На кого? Не виждаш ли, че само вредиш - сега трябва да платя на техника дузина пари.

- Татко, аз помогнах на болните и гладните деца по света. Всеки ден ги дават по телевизията - дори има деца, които умират от глад. Аз исках да споделя моята храна с тях,...за да не умират. Иначе нали после, когато те отидат на небето, майките и бащите им ще плачат. Затова татко... Бащата нямал думи! Със сълзи на очите прегърнал малкото си ангелче и й казал, че се извинява за глупавата постъпка и че я обича повече от всичко на света.

Децата са нашето богатство! Те не заслужават нищо лошо - нито да гладуват, нито да ходят окъсани, нито нищо лошо.Те са ония ангелчета, които дават смисъл на живота ни...

Обичам всички деца - няма значение дали е българче, ромче, негърче или каквото и да е. Те са ония светли създания, които нямат никаква вина за нищо. Те са чисти! И има нещо свръхестествено в тях. Понякога дори си мисля, че не са хора. И единствено и само от нас зависи какви ще бъдат тези деца след време... Зависи от теб, от мен, от родителите, от обществото, от учителя... И ако искаме да бъдат истински хора - добри, състрадателни, помагащи, весели, запазили най-святото от детските години, трябва да положим усилия - усилия да се грижим за тях по-добре, дори да не са нашите биологични деца; усилия да се чувстват по-добре; усилия за постигане на всичко най-хубаво . И ако някой, който има дете, Ви каже, че е беден, значи Ви е излъгал: децата са най-голямото богатство, най-скъпото съкровище! Пари се изкарват - понякога лесно, понякога трудно и така се харчат, но спомените, игрите, усмивките на децата не могат да се заменят за нищо на света.

Аз все още нямам собствени деца, но имам чувството, че съм майка на всички деца по света, защото ги обожавам и искам най-доброто за тях! Виждала съм и съм работила с най-различни деца: весели, тъжни, болни, инвалиди и т.н. И всички са еднакви - всички те търсят обич, внимание, нежност ... Дайте им го! Не ги лишавайте от това - никоя играчка, колкото и скъпа да е тя, не може да замени това, да бъдете заедно и да ги радвате.

Децата са съкровище - истинско, незаменимо и безценно! Те са любов! Те са нежност! Те са смисълът на живота ни...

Мечтай и обичай повече!

2009-05-19T02:14:00.000-07:00

Обожавам тази гледка! Пълна хармония, даряваща прелест; обаяние за очите и наслада за душата. Наблюдавайки тази вълшебна картина, сътворена от Майката Природа, цялото ми същество се омайва - усещам радост, обич и свобода - като птица, зареяла се в своя "океан". Въздухът ме гали със своята песен - съвършена и неочаквана, а клоните, устремени към небето ме подканват - МЕЧТАЙ И ОБИЧАЙ ПОВЕЧЕ! Любов...

Стреми се към върха!

2009-05-18T06:06:00.000-07:00

Преди много време имало една малка групичка от жабчета, които си организирали надбягване. Те искали да изкачат една много висока кула. Около кулата се събрала голяма тълпа, за да наблюдават съзтезанието и да аплодират участниците...

Съзтезанието започнало... Никой не вярвал, че малките слабички жабчета ще достигнат върха. Чували се изказвания като: "О, пътят е много труден, невъзможно е. Няма начин да я изкачат". Още със започването на съзтезанието много жабчета се заслушали в коментарите на публиката и се отказали, докато други продължавали смело напред. Все повече и повече жабчета се уморявали и отпадали...

Но едно от тях продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...То не се предавало! На самия край всички вече се били отказали, с изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички останали поискали да разберат как е успяло малкото жабче?

Оказало се, че...Победителят бил глух!

Никога не слушайте песимистичните изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти - онези, които носите дълбоко в сърцето си! Бъдете винаги позитивни и преди всичко бъдете глухи, когато хората Ви казват, че Виe не ще можете да осъществите мечтите си! МОЖЕТЕ!

Раздайте цялата си любов!

2009-05-18T04:32:00.000-07:00

Любовта движи света! Тя е оная светла искрица, даваща смисъл на живота ни. Заобиколени сме навсякъде от нея, макар понякога да не я забелязваме, отминаваме, не й обръщаме внимание.

Загледали ли сте се понякога в очите на дете? Ако не сте - направете го! Там ще откриете най-чистата детска любов.

Спряли ли сте се пред талантлив уличен музикант? Направете го! Там ще откриете любовта на музиката - тя ще Ви накара да се чувствате по-добре.

Сутрин, ставайки рано, наблюдавали ли сте изгрева? Вдишвали ли сте дълбоко въздуха? А залеза? Цветята? Направете го, защото там ще откриете любовта на природата.

Днес казахте ли на половинката си или на любим човек, колко много го обичате и че е много важен за Вас? Направете го - там ще откриете искрената любов на любимите си хора.

Усмихнахте ли се на някого? Направете го, защото така ще получите своята заслужена усмивка и това ще Ви направи по-щастливи.

Помогнете на някого - и това е любов! Зарадвайте го!

Подарете нещо на някого от сърце!

Простете! С омразата и злобата до никъде няма да стигнем.

Раздайте цялата си любов и ще получите в замяна много повече от това, което сте дали.

Радостта са на света...

2009-05-17T12:22:00.000-07:00

Децата са любов! Гледайки това малко сладурче как тича и се радва, сърцето ми се пълнеше с нежност и обич. Слънцето може да завиди на тази усмивка; вятърът - на този бяг...

"Децата са далечната мечта,
те скоро в своя път ще полетят,
децата радостта са на света,
звездица крие всяко в свойта гръд."

Петя Дубарова

"Хиляда и една нощ"

2009-05-16T07:29:00.000-07:00

Ровейки се по прашните рафтове на библиотеката, попаднах на една доста стара книжчица - "Хиляда и една нощ". И така... се потопих в атмосферата на Изтока.
Според едно предание преди много години в Индия живял и царувал един цар на име Шехриар, който е бил прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следващата сутрин я убивал. Но един ден в царството останала само една девойка - това била везирската дъщеря Шехеразада. Когато обаче дошъл нейният ред, тя почнала да разказва приказки на царя и щом се зазорявало, тя прекъсвала приказката на най-интересното място. И понеже царят е бил много любопитен, е искал да узнае какво става по-нататък. И така девойката разказвала приказки на царя и винаги я е прекъсвала на разсъмване и това продължило 1001 нощ. Царят много приказки е чул от Шехеразада, смилил се над нея и те заживели дълго и щастливо. Смята се, че така са се появили приказките "Хиляда и една нощ".
Тези приказки те карат да замечтаеш; да се откъснеш от днешното, от сегашното и да преплуваш цял един океан от "чуднотии". Изведнъж попадаш в покоите на султани, царе и халифи, пътуваш из далечни планини и морета, вървиш по красивите и чудни улици на Кайро и Багдад. Султаните, царете и халифите, макар и да изглеждат добродушни, изпълняват злонамерените съвети на своите везири и често вършат несправедливости, но пък понякога се опомнят навреме и наказват жестоко своите съветници. За разлика от тях малките хора от народа - хамали, просяци, роби винаги са добродушни и обичат ближния си. И тук в тези приказки, както и в приказките на другите народи, ВИНАГИ побеждава доброто и всеки получава заслуженото.
Хубаво е човек да се потапя понякога в различни светове, в различно време! Това е нещо като красив слънчев лъч в мрачен ден. И най-важното - връщаш се в детството си - в онова сладко време, когато всичко е било розово, омайно и чудно! В онова вълшебно детство...

Когато се събудих тази сутрин...

2009-05-13T00:32:00.000-07:00

Тази сутрин, поздравявайки слънцето, си облякох усмивката на лицето и хубавото настроение на душата...

Изгоних всички облаци на отчаянието, тъгата и лошите мисли от главата си...

Защото животът е прекалено кратък и прекрасен; защото всеки ден е дар и защото искам всеки ден с усмивката си да посея милиони слънчогледи...

Животът е прекрасен и от всеки ъгъл ни "дебне" любов и красота! Отворете си сърцето към живота и ще се учудите с колко обич може да Ви дари Тя!

Усмихнат и ползотворен ден! :)

Amazing Flower Gardens

2009-05-12T13:28:00.001-07:00

Amazing Flower Gardens

View more presentations from Dinisha .

Amazing Nature Arts

2009-05-12T06:49:00.000-07:00

Amazing Nature Arts

View more presentations from Dinisha .

Пухкави сладки зайченца

2009-05-10T00:00:00.000-07:00

A man and a woman - U2

2009-05-06T10:21:00.000-07:00

"Колко си хубава!"

2009-05-06T05:09:00.000-07:00

Здравейте в този прекрасен ден! :)
Преди време ходех на кръжок по Литература и там за първи път се запознах с творчеството на един от най-нежните български поети - Христо Фотев. Влюбих се в неговото творчество, но най-много ми хареса стихотворението "Колко си хубава" - истинска феерия от нежност и любов. Тук, строфа след строфа, той сякаш с думи гали любимата си.

"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска."
/Христо Фотев/

А кои са Вашите любими стихове? :)

Щастлив ден

2009-05-05T01:08:00.000-07:00

Започнах деня с парченце вкусна кроасанова торта ;) и чаша ароматно кафе, сервирана в леглото. Хрумнаха ми няколко идеи, които ми занимават мозъчето от половин час и се чувствам прекрасно. Днес е от ония красиви дни, в които си правя пижамено парти в леглото с моя бебчо (лаптопа ми) и си мисля, че животът ми е като вълшебна кутия шоколадови бонбони с много красиви мигове и безброй осъществени мечти. Имам цял букет уханни люляци и една роза върху масата - сякаш цялата омайна красота на пролетта се е събрала в този букет. И сякаш никога не е била зима, никога не е било студено, никога е нямало лоши дни, а само кутия шоколадови бонбони с ягодов пълнеж или сладолед с вкус на киви - от ония, които са с парченца плодове.

Животът е прекрасен и всеки ден е по-очарователен от вчера ... като изпята любовна песен на брега на езеро, къпещо се с последните дъждовни капки. Вземете повече от любовта, която Ви дава света - това е най-важното: да гребеш с пълни шепи хармония, обич и красота.

Успех ...и да опитате кроасановата торта! ;)

Rose

2009-05-03T23:48:00.000-07:00

Пухчоопашатко, фъстъци, шоколади и стафиди

2009-05-02T13:11:00.000-07:00

Оглеждаме се за малко фъстъчки, внимание и други такива гъдели :)

Нашето запознанство под облачно и леко ръмящо небе в компанията на пакетче фъстъци, стафиди и шоколад.

"Мммм... малко шоколадче няма да ми дойде зле..."

Колко съм щастлива само, че ядем, бърборим си ;) и запечатваме усмивки!

Тук моят английски friend се прави на културен и сяда на пейката, за да си довърши следобедната закуска.

"Е, да има и за после. Дай, да скрием малко зимнинка." ;)

Ядем, ядем, ядемммммм...

Показваме обичта си един към друг :) :) :)

И се разделяме с Пухчоопашатко... ядейки фъстъци, шоколади и стафиди...

Цветя

2009-04-29T01:36:00.000-07:00

С песента на утринната роса и с първите лъчи на Слънцето - усмивка, се ражда и новият ден с много мечти, любов и цветя. Поздравявам всички Вас с тези топли спомени - цветя - снимки, събуждащи в мен истинската красота. :)

Душата ми има нужда от...

2009-04-28T02:44:00.000-07:00

"Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа. "
/Паулу Коелю - "Петата планина"/

Обичам слънцето! Обичам да го чакам да изгрее сутрин - чакането ми не е просто чакане, то е вдъхновение. И в такива моменти ми е трудно да нанижа думите в смислен текст - само този, който гледа със сърцето ще ме разбере, защото ще знае за милионите малки ангелчета, които всяка сутрин поздравяват света с: "Добро утро! Какъв прекрасен ден - наслаждавайте му се!" И ето, че багрите преливат в червено, в оранжево, в жълто... в мечти. В този миг и малкото късче есен се отдръпва от душата ти и дава място на прекрасна, разпукала се, нежна пролет. Как сладко вдишвам тази омайна красота и се наслаждавам на любовните песни на славеите. Ще запазя това усещане през целия ден, и през следващия, и през по-следващия..., защото искам в душата ми да е шарено и цветно, като капка роса, отразила слънчев лъч, превърнала се в малка дъга и стремяща се единствено към красота... Защото тя е най-ВАЖНА - красотата на деня; красотата на мига; красотата на света!

Танц с бедуините в пустинята

2009-04-15T05:12:00.000-07:00

Преди няколко дни се върнах от Египет. Беше прекрасна екскурзия - забавлявах се, видях изключително интересни исторически забележителности, гмурках се в Червено море, за да наблюдавам по-отблизо коралите, бях на сафари и посетих бедуинско селище, където по залез слънце танцувах бедуински танц в пустинята. Наслаждавайте се на хубавата музика и не чак толкова добрия ми танц. :) :) :)

SPRING

2009-03-26T11:37:00.000-07:00

Когато нощ се спусне...

2009-03-15T00:27:00.000-07:00

Когато нощ се спусне над града,

когато шепнат любовните слова,

когато мечтата се превърне в падаща звезда

тогава ангелите пеят за радостта.

Здравейте!

2009-03-13T03:15:00.000-07:00

Здравей, читателю!
От много време не съм писала в блога си. Просто, понякога, животът е странно нещо и ден след ден ти поднася все странни и по-странни изненади - понякога приятни, друг път не чак толкова. Понякога имаш чувството, че всеки ден се повтаря абсолютно по същия начин, както предишния и се забелязва един застой, който не е особено приятен. И при мен беше същото - дълго време бях в "застой", но ето че "слънцето изгря и на моята улица" и ме озари с капка вдъхновение :) Обещах на себе си, че ще пиша по-често, защото мисля, че имам какво да кажа на широкия свят.
Ще се срещнем виртуално ;) Бъдете щастливи и се обичайте!

Пролет (хайку)

2009-02-17T23:11:00.000-08:00

Вдишвам утрото
в жилите ми тича цвят
пролет в душата.

Абдулрахман Акра

Пролет

2009-02-17T22:32:00.000-08:00

Ето, че пак дойде пролетта. Разпукаха се първите пролетни цветя. Въздухът е свеж и ухае на зеленина.

С цялото си вълшебство, с цялата си красота и величие Тя е тук. Носи ни порция сладко щастие, кара ни сутрин да се събудим с усмивка на лицето и отваряйки прозореца широко, погледът ни да се рее високо в синьото небе.

Влюбена съм в Нея - влюбена в слънцето й, в цветята, в зеленината, в света, в живота! Пролетта е ЛЮБОВ! Гребете с пълни шепи от тази приказка!

Дъгата на моите мечти

2009-01-18T09:57:00.001-08:00

Дъждът, идващ право от очичките на облачетата, ме целува и нежно гали кожата ми. Не ми трябва чадър! Нека ме целува, нека ме гали, нека да е така нежен с мен... Познавам този дъжд. Той идва, заедно с аромата на люляците,със свежата млада зеленина, със звездните нощи, с жабешките хорове и с мечтите за далечни земи. Неописуема красота!

Дъждът продължава да ръми и изведнъж зад облаците се показва слънцето, за да огрее цялата земя и да превърне капчиците в нежна изумрудена светлина. А аз скривам всяка тъга зад шарените си дрехи. Да, шарени са, като дъгата която току-що огря всичко. Цикламено-нежна, сияйна и дивна дъга. Дъгата на моите мечти...

Богатство

2009-01-12T07:44:00.000-08:00

Аз съм много богата! Толкова богата, че дори не може да си представите. Богатството ми се състои в тонове обич, уважение, щастие, здраве и т.н. Нали разбирате, че няма как да изброя цялото си богатсво по простата причина, че съм извънредно богата?! Никога през живота си не съм била бедна и когато усещах, че богатството ми намалява, на помощ ми идваха едни добри приятели - МЕЧТИТЕ и наистина ми помагаха. Те ме държаха на крак, те ми даваха кураж.

С тях се научих да летя и то не къде да е, а сред розови облачета и винаги беше пролет в душата ми. И когато те ме възстановяваха слизах на земята, за да си почина и да дам цялата си любов на хората около мен. Подправях тази любов и с уважение, но никога не съм слагала дори и един грам омраза. Това им хареса на всички и те "поглъщаха" на големи парчета от това сладко, наречено Любов, подправено с уважение.

Ех, имаше и такива, които не го харесваха, но аз на тях не им обръщам внимание, макар понякога да успяват да ми "счупят" крилата. Онези крила, с които летя, за да достигна до повече хора и да ги "заразя" с усмивката си и с голямата любов, която едвам-едвам се побира в моето сърце. И да знаете, че се получава - успявам да "заразя" хората около мен и тогава се чувствам щастлива, много щастлива!

За всичко това ми помагаше и едно друго другарче - Здравето, моето ескимоско Здраве. Без него не бих могла да съм това, което съм сега и му благодаря с цялото си сърце за това, че винаги беше до мен!

Животът е хубав! А хората понякога не са чак толкова лоши, колкото изглеждат - просто трябва да знаеш как да ги "покориш". Понякога имаш чувството,че изкачваш Еверест, но с търпение и желание сме в състояние да променим нещата около нас! Не е чак толкова трудно - опитайте! Подправете живота си с повече обич! Наистина си струва!

Песен за любовта

2009-01-07T14:36:00.000-08:00

Атлантика... оставил се спокойно, в прегръдките на последните слънчеви лъчи... Слушаш историите на вятъра, разказващ за любовта между песъчинките и мидите; за звездите, огряващи нощното небе и за момента, когато се среща погледа на Слънцето с Луната. Тогава пламва искрица и всичко се превръща в нота, мелодия, песен - песен за тяхната любов... в безкрая.

Художник танцува с четката си - рисува мечти, дарява красота и обича тази песен - песента за любовта.

Изкуство с плодове...

2009-01-03T07:25:00.000-08:00

Това е нов вид изкуство - да се правят различни форми от плодове и яйца. Вижте само, каква красота!

Пътешественик по света

2009-01-03T05:26:00.000-08:00

От ранно детство открих, че за мен пътешестването е най-добрата форма за обучение. И до ден днешен аз съм пътешественик по душа, затова реших да споделя в този текст няколко неща, които научих, с надеждата, че това може да стане полезно и за други пътешественици като мен.

1) Избягвайте музеите. Този съвет може да Ви се стори абсурден, но хайде да поразсъждаваме малко заедно: ако се намирате в някакъв задграничен град, няма ли да Ви бъде интересна срещата с неговото настояще, а не с миналото? Случва се така, че хората се чувстват задължени да ходят по музеи, защото от детство са научени, че пътешествието означава търсене именно на този вид култура. Ясно е, че музеите са много важно нещо, но те изискват време и обективност - по начало Вие трябва да знаете какво точно искате да видите там, иначе ще излезете оттам с усещането, че сте видели огромно количество крайно важни за Вас неща, но не помните какви именно.

2) Влизайте в барове - там за разлика от музеите, се проявява животът на града. Баровете не са дискотеки, а са местата, където хората влизат, пийват нещо, мислят си за времето и винаги са склонни да разговарят. Купете си вестник и наблюдавайте движението в бара. Ако някой ви заговори за нещо, нека дори за глупости или дреболии, поддържайте разговора: не бива да се съди за красотата на пътя, гледайки само вратата, която води към него.

3) Бъдете открити. Най-добрият туристически гид е някой от местните жители, който знае всичко, гордее се със своя град, но не работи в никаква агенция. Излезте на улицата, изберете човека, с когото искате за поговорите и го помолете за информация (Къде се намира църквата? Пощата?). Ако това не доведе до нищо, опитайте се да поговорите с някой друг; уверявам Ви, че до края на деня Вие ще си намерите чудесна компания.

4) Постарайте се да пътувате сами, или ако сте двойка - само двамата. За Вас това ще е по-трудно, няма да има кой да се грижи за Вас, но само по такъв начин ще можете истински да излезете от своята страна. Груповите пътувания представляват замаскиран начин да се намирате в чужбина, но при това да говорите на родния си език, да слушате вожда на стадото и да обръщате повече внимание на това, което се бърбори в групата, отколкото на местата, които посещавате.

5) Не сравнявайте. Нищо не сравнявайте - нито цените, нито чистотата, нито нивото на живота, нито транспорта - нищо! Вие пътешествате не за да сравнявате кой живее по-добре от другите; Вашите търсения в действителност са насочени да научите как живеят другите, на какво могат да Ви научат, как възприемат реалната и нереалната страна на живота.

6) Разберете, че Ви разбират. Дори да не говорите езика, не се страхувайте: бил съм на много места, където е нямало възможност да се общува с помощта на думите, и въпреки това, винаги съм намирал голяма подкрепа, нужната посока, съвет и дори любовни приключения. Някои хора си мислят, че ако се решат да пътуват сами, може да излязат на улицата и да се загубят веднъж завинаги. Въпреки това, достатъчна Ви е визитката на хотела, за да я покажете на такситата.

7) Не правете големи покупки. Харчете парите си за онова, което не ви заема място: за хубави театрални произведения, ресторанти, разходки. В днешно време с глобален пазар и интернет може да имате всичко, при това без да плащате нито стотинка за превишено тегло на багажа.

8) Не се опитвайте да опознаете света за един месец. По-добре е да се остане в един град четири-пет дни, отколкото да се посетят пет града за една седмица. Градът прилича на капризна жена, на която трябва да посветите време, да я поухажвате, за да може тя да се прояви изцяло.

9) Пътуването е авантюра. Хенри Милър казваше, че е много по-важно да се намери църква, за която никой не е чувал, отколкото да се пътува за Рим и човек да се чувства длъжен да посети Сикстинската Мадона сред тълпа от викащи на ухото ти двеста хиляди туристи. Заминавайте, разбира се да видите Сикстинската Мадона, но си позволете също така да се загубите в уличките и пресечките, почувствайте свободата да търсите нещо, което и Вие не знаете какво е то, но е абсолютно сигурно, че ще го намерите и че то ще промени целия Ви живот.

Когато ти пътешестваш, аз нямам предвид туризма, а говоря за самотния опит да се пътешества, в твоя живот се случват четири важни неща:

• Ти се намираш на друго място. Тогава защитните бариери престават да действат. Отначало това предизвиква силен страх, но ти бързо свикваш и започваш да разбираш колко интересни неща съществуват зад стените на твоята градинка.
• Тъй като самотата е способна да бъде много тежка и потискаща, ти се отваряш пред хора, с които в обичайна обстановка не би разменил и две думи, например със сервитьорите в ресторанта, персонала в хотела, с други пътешественици или със своя спътник в автобуса.
• Ти започваш да зависиш от другите за всичко: когато търсиш хотел, когато пазаруваш храна, когато търсиш информация за разписанието на влаковете. Тогава откриваш, че няма нищо лошо в това да се зависи от другите, дори обратно, то може да бъде истинско благословение.
• Ти говориш на език, който не разбираш, харчиш пари, чиято ценност не познаваш, ходиш по улици, по които никога не си стъпвал. Ти знаеш, че твоето бивше аз, заедно с всичко, което си научил по-рано, са абсолютно безполезни в тази нова ситуация и тогава започваш да откриваш, че в дълбочината на твоето подсъзнание съществува някаква друга, много по-интересна личност, търсеща приключения, отворена за света и нови усещания. Пътешествието означава да престанеш да си този, който се стараеш да бъдеш, за да се превърнеш в този, който ти си наистина.

/Паулу Коелю/