Thursday 20 November 2008

Малките неща в живота

Животът е велик! И всяко нещо в него е велико, неповторимо... Ние, хората, понякога казваме на определени неща големи и малки. Аз ще ви говоря именно за вторите - за малките неща в живота и за техния смисъл.
Замислих се за тях още преди години по време на едно пътуване - на един билборд рекламираха нещо и отдолу пишеше: "Силата на малките неща". Замислих се сериозно за тяхната сила и открих, че именно те са ме правели щастлива в цялото ми съществувание до сега.
Веднъж майка ми ми беше изпратила няколко цветчета по сестра ми - те толкова бяха увехнали, защото бяха изминали 300 км. път с автобус. Но като ги получих нямаше по-щастлив човек от мен на земята!
Друг път, както си ходех по улицата, изведнъж отнякъде долетя един голям балон. Хванах го и му се радвах, но точно в този момент видях едно малко момиченце и реших, че тя повече ще му се радва и й подарих балона. Бях права - тя ми се усмихна широко и това беше най-щастливият ми момент за този ден.
Работила съм като операторка в увеселителен парк на една детска люлка. Помня всички "пакостници", които ми се усмихваха, прегръщаха, целуваха... Най-голямата ми радост за цяло лято! За някои хора това не е кой знае какво... Но за мен е! Това е нещо велико - дете, същински ангел, да ти се радва и да ти се усмихва. Малко, но истинско!
Помня и когато моето дръвче си "показа" листенцата. Някои от Вас ще си кажат: "Някакво си дърво и някакви листенца, какво пък толкова?" Как какво пък? Ражда се един нов живот, радва хора - нима това е малко? На пръв поглед: ДА, но всъщност се случва нещо велико.
Прадядо ми е намерил вода на някакво много стръмно място и решил точно там да построи една чешма. Всички са били против това, защото си мислели, че е без смисъл. Според тях никой не минавал от толкова стръмно място и следователно нямало нужда от вода. Но той не се отказал: построил чешмата с помощта на един майстор и най-накрая седнали с него да обядват близо до чешмата, под сянката на едно дърво. Тъкмо майсторът го попитал какъв е смисълът да има чешма на това и от Бога забравено място, зачуруликала една малка птичка, кацнала и пийнала вода и тогава прадядо ми е казал: "Виждаш ли тази мъничка птичка колко беше жадна?! Ако я нямаше тази чешма, тя още дълго време щеше да се лута в търсене на няколко капки вода, а може би и нямаше да намери. Тази чешма вече си постигна целта, дори вече ни животни, ни хора да не пият от нея. Птичката може да е малка, може да е пила само няколко капки вода, но е живо същество като теб и мен и аз се радвам, че намери точно моята чешма и пи вода от нея. Сега и тя е щастлива, че вече не е жадна, и аз съм щастлив, защото успях да й помогна."
Мога да Ви изброя още толкова много "малки" неща, но страниците няма да ми стигнат. Оставям на Вас да допълните списъка и Ви пожелавам да се откъснете от забързаното ежедневие и да се радвате на малките неща от живота: на усмивката на детето на улицата, на цъфналото цвете, на работещата пчеличка, на това, което имате и на успехите си, колкото и малки да са те! Радвайте се на живота и точно тогава ще откриете, че и той Ви се радва! ОБИЧАЙТЕ!

Monday 17 November 2008

Подарък

Малкото момиче цели месеци събира пари. Баща й имаше рожден ден утре. Искаше да му купи най-хубавия подарък, но така и не се сещаше точно какво, как и откъде да го купи. И така, тръгна по главната улица, с монетките в джоба, които беше събрала. Обикаля, обикаля и нищо хубаво не можа да намери за тези пари. Отказа се. Прибра се вкъщи и отчаяно почна да мисли. Изведнъж усмивка грейна на хубавото й личице. Стана, отвори малкото си шкафче и от там извади една малка кутия. Почти цяла нощ не спа - занимавеше се тъй усърдно с украсата на кутията и подаръка, който щеше да сложи в нея. И така очакваният ден дойде. Момиченцето се събуди с усмивка, грабна кутията и отиде при баща си:

- Добро утро, тате! Честит рожден ден! Заповядай, този подарък е за теб.

Човекът взе кутията, отвори я с нетърпение, вълнуваше се, но ... остана разочарован. В кутията нямаше нищо. И дори сърдито каза на дъщеря си:- Ти шегуваш ли се с мен? В кутията няма нищо!

Малкото момиче едвам сдържаше сълзите си и изрече:

-Как да няма татко? Обиколих всички магазини, но така и не успях да намеря нещо, което да е толкова скъпо, че да те зарадва и да те накара да се чувстваш по-специален. Затова аз реших да ти подаря .... моите целувки и прегръдки. Цялата кутия е пълна с тях. Реших, че това е скъп подарък и че един ден, ако аз не съм до теб и ти липсвам, можеш да отвориш кутията и аз да те целуна, да те прегърна...

Бащата не знаеше какво да каже... Искаше да потъне вдън земя от срам. Взе малкото си ангелче в прегръдките си и му се извини. От този ден нататък никога не получи толкова скъп подарък. Минаха години, момиченцето "сви" свое гнездо и когато липсваше на баща си, той просто отваряше кутията и целувки обсипваха лицето му. Усещаше топлината и близостта на своето момиче.

Всички ние обичаме да получаваме подаръци - едни се радват на кола, други на диаманти, трети на букет цветя, други - на усмивка и т.н . Но не е ли най-ценен онзи подарък, който е подарен със сърце и душа?! Който е избран специално за теб?! От любов. А не по принуда ... защото примерно е празник и трябва да се подари нещо. Понякога една мила дума, една искрена усмивка, едно цвете, книга е много по-ценен подарък от всичките скъпи бижута, коли и дрешки на света. Хората са различни и се радват на различни неща, но най-истински са онези, които са успели да преодолеят материалната зависимост и успяват да се зарадват на малките подаръци.

И накрая искам да Ви подаря усмивката на слънчогледа, една топла прегръдка, разходка по дъгата, аромата на цветята и музиката на вятъра...

Отрова за душата...

Колко пъти сме пили от тази отрова - едни по-малко, други - повече, трети пък не са и опитвали... Става въпрос за омразата. В българския тълковен речник омразата е обяснена като чувство на силна вражда и зложелателство; ненавист. Едно нещо не ми е ясно ... защо го правим? Защо си тровим душите?

Толкова много пъти съм се сблъсквала с този проблем - мразели са ме за това, че съм туркиня без дори да се опитат да ме опознаят; за това, че винаги съм устоявала принципите си; за това, че съм си била Аз, а не някой друг и за какво ли още не. Дали аз съм го правела?! На моменти ми се е струвало, че мразя някого и че мога да го мразя, но това чувство не е продължавало повече от ден-два и съм много щастлива от факта, че не мога да мразя. Някои хора са ми просто безразлични, но не ги и мразя! Защо да нося такъв товар на гърба си? Защо да си убивам сърцето? Искам и да Ви дам пример от реалния живот:

Двама съученици са се скарали и от този ден нататък престанали да си говорят и са се мразели. Учителят им забелязал това и ги извикал при себе си. Заповядал им да си сложат в ученическите чанти по един килограм картофи. Учениците са го послушали, макар да не са разбрали за какво трябва да го направят. Минали дни и картофите взели да се развалят и миришели ужасно.

Двамата съученици са отишли при учителя и са казали: "Учителю, картофите, които ни накара да ги носим в чантите си вече се развалят и много ни тежат. А и миришат ужасно и затова всички ни отбягват. Искаме да не ги носим повече!" Учителят им се усмихнал и заявил : " Видяхте ли?! Това не е никак лесно! Вие се мразите, а това ви трови сърцето и всички бягат от Вас! Така, както вие искате да изхвърлите развалените картофи, защото за нищо добро няма да Ви послужат!"

Това е истинска история - може да бъде Ваша, моя и на всички нас, но е най-добре да е ничия. Омразата убива, наранява, погубва! Мили хора, моля Ви се недейте да се мразите, а се обичайте! Тогава животът Ви ще бъде много по-хубав! Всеки от нас носи дълбоко в сърцето си ония скрити перлички, които трябва да видят бял свят! Помогнете да ги освободим от оковите и ние да дадем нещо на света! Всеки, каквото може, но най-ценно ще е ако наистина успеете да се почувствате истински щастливи - това е най-важното!

Затова дайте да направим нещо - първо трябва да се променим ние самите. В нас е промяната! Недейте да казвате, че не е така! Както са казали: "Хората са като огледало, усмихваш им се и те ти се усмихват; мръщиш им се и те ти се мръщят!". Животът е прекалено кратък и трябва да се изживее пълноценно, а омразата, завистта, лъжата и всичко лошо въобще ни пречат да го направим! Желанието ми е да купим еднопосочен билет за "гадостите" и да ги изпратим на една много дълга екскурзия - толкова дълга, че да се изгубят и НИКОГА повече да не се върнат! Аз вярвам, че заедно го можем! Помогнете ми!

Sunday 16 November 2008

Щастието

Щастието не се купува на килограм, а се отглежда - така, както се отглеждат любимите цветя. Иска се страст, обич...
Всички ние сме различни - мислим различно, имаме различни хобита, различна работа, но едно ни свързва - всички НИЕ искаме да бъдем щастливи. А точно сега му е времето! Днес! Тук и сега! Трудности винаги има и ако изчакаме да отминат, за да бъдем щастливи, това време никога няма да дойде. По-добре да приемем нещата такива, каквито са и да бъдем щастливи още сега. Не е невъзможно! Ако тръгнете да търсите щастието по красиви горски пътеки, няма да стигнете до него и на края на пътя ще разберете, че именно пътят е бил щастието. Затова наслаждавайте се на всеки миг от живота си - не е нужно да чакате до лятото, зимита; до утре; до неделя сутринта; до женитбата; до завършването на училище и т.н. - бъдете щастливи сега! От Вас зависи!
Никой, примерно, не помни кои са последните носители на Нобелова награда, "Оскар", "Мис Вселена" и т.н. , но всички ние помним кои са били любимите ни учители; човек, будещ у нас приятни чувства; хора, които ни карат да се усмихнем... Аплодисментите за победителите днес ги има, утре - не. Имената им се забравят, наградите - също. Но тези хора, които са ни накарали да се почувстваме по-добре; които са ни помагали в трудно положение, никога не се забравят. Те не са толкова богати, нито пък са спечелили високи награди, но те значат много за нас, защото те са истинските. Защото това са ни любимите хора!
Помнете, че ако Вие сте щастлив и някой друг - човек, който Ви обича - също ще бъде щастлив. Раздавайте щастие! "Свещта нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ" .Огънчето, т.е. щастието расте!
Не са Ви нужни нито милиони, нито нещо по-особено - нужно Ви е едно голямо сърце, с което да обичате и да сте щастливи - Вие и хората около Вас! Това е НАЙ-ВАЖНОТО!

Saturday 15 November 2008

Една мечта

Затварям очи и ги виждам - онези красиви люляци, цъфнали навсякъде. Усещам аромата им! Усещам ги с всяка фибра на тялото си. Виждам и онези пчелички и пеперудки, които "измъчват" тези красиви цветя. :) Жужат наляво-надясно и някакси, по свой си начин, допълват тази чудна картина. Толкова красота, че ... чак не мога да повярвам, не мога да осъзная къде съм - в рая ли?! Уханието им е неповторимо - никой парфюм на земята не ухае така... Кара ме да се връщам назад във времето, когато подарявах на учителката си букет люляци и тя им се радваше като дете. Всъщност, май никога не беше пораснала достатъчно. И нас ни научи точно на това - да запазим детското, красивото в себе си. Ооо, позаоблачи се! Загърмя! Ето и почна да ръми. Това липсваше. Дъжда изми праха по улиците. Намокри косата ми и бях щастлива! Ходех под дъжда, шляпах по локвичките и нямаше по-щастлива в този момент от мен! Ето, че както започна да вали изведнъж, така изведнъж и спря. Останаха чистите улици, капчиците по тревите, цветята, ясното небе...и аз: най-щастливият човек на земята! Тук! Сега! С мокра коса и едно голямо влюбено сърце: влюбена в живота; влюбена в природата; влюбена в цветята... Една мечта! Мечта, която се сбъдва всяка пролет!

Крилати мисли

* Животът предлага всичко - взимай това, което ти трябва.
* Хората са различни - не позволявай на никого и на нищо да те ядоса и изкара от релси.
* Работи много, но винаги намери достатъчно време и за почивка.
* Пътувай на воля и се весели - трябва да се забавляваш.
* Нека всички разберат, че си важен/важна и че си такъв/такава, какъвто/каквато си.
* Просто махни от пътя си всички и всичко, което ти пречи.
* Обичай и бъди влюбен/а в живота!

Thursday 6 November 2008

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата. " /"Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу/